Трета книга
Шеметът на Тива
1
Пред стените на палата се бяха стекли както високопоставени, така и обикновени хора, а край забранения бряг също гъмжеше от богаташки дървени ладии с гребци и бедняшки тръстикови лодки, намазани с катран. Щом се появихме, сред тълпата като клокочене на далечна река се разнесе шепот и вестта за пристигането на царския трепанатор тръгна от уста на уста. Хората вдигаха ръце в знак на скръб и по пътя ни до палата около нас се раздаваха горестни стонове и вопли, защото всички знаеха, че след отваряне на черепа му никой фараон не е доживявал до трета зора.
През лилиевата порта ни въведоха в преддверието на царските покои. Знатни придворни ни посрещнаха и като слуги се покланяха доземи пред Птахор и пред мен, понеже в ръцете си носехме смъртта. Предоставиха ни стая, временно пригодена за умивалня, но след като размени няколко думи с придворния лекар, Птахор просто вдигна ръце в скръбен жест и равнодушно пристъпи към процедурите на измиването. Следвани от носачите на свещения огън, ние минахме през бляскавите покои и влязохме в царската спалня.
Великият фараон лежеше под златен балдахин. Леглото му се опираше върху гърбовете на лъвски фигури, а колоните му изобразяваха боговете закрилници на фараона. Снел всичките си царски инсигнии, той лежеше гол, с подпухнало тяло, изнемощял и в безсъзнание. Измършавялата му старческа глава беше клюмнала настрани, дишаше тежко и от ъгъла на обезсилената му уста се стичаше лига. Земното могъщество и земната слава бяха толкова мимолетни и тленни, че фараонът не се различаваше от който и да било умиращ старец в приемната зала към Дома на живота. Но по стените наоколо той продължаваше да се носи в царската си колесница, теглена от украсени с пера коне, силната му ръка опъваше лъка и лъвове рухваха, пронизани от стрелите му. Стените на спалнята сияеха в червено, златисто и синьо, а подът беше украсен с плуващи риби, с диви патици в устремен полет и с полюшвани от вятъра тръстики.
Поклонихме се доземи пред умиращия фараон. Всеки, който що-годе познаваше смъртта, беше наясно, че тук цялото изкуство на Птахор бе излишно, но трепанацията на фараона открай време е била последната мярка, освен ако преди това не го е стигнала естествена смърт. Сега трябваше да се постъпи именно така и ние се заехме за работа. Отворих абаносовото сандъче, почистих на пламък още веднъж ножовете, пробоите и клещите и подадох на Птахор свещения кремъчен нож. Придворният лекар вече беше обръснал и измил главата на умиращия. Птахор нареди на кръвоспирателя да приседне в края на леглото и да вземе главата на фараона в скута си.
Тогава обаче великата царска съпруга Тейе застана до леглото и се възпротиви. До този момент тя бе стояла неподвижно като статуя край стената и с вдигнати нагоре ръце изразяваше дълбоката си скръб. Зад нея стояха младият престолонаследник Аменхотеп и сестра му Бакетамон, но аз не бях посмял да отправя поглед към тях. Сега, при настъпилата в стаята суматоха, ги познах — бях виждал царските им изображения в храма. Престолонаследникът беше на моя възраст, но по-висок на ръст. Притворил очи, той държеше главата си изправена и удължената му брадичка стърчеше напред. Крайниците му бяха болезнено слаби, клепачите и мускулите на лицето му потръпваха. Принцеса Бакетамон имаше хубави, благородни черти и големи продълговати очи. Устните и бузите й бяха оранжево оцветени, носеше дреха от царски лен, под която крайниците и изглеждаха като на богиня. По-внушителна от тях двамата несъмнено беше великата царска съпруга Тейе, макар външно да бе по-дребна и понапълняла от възрастта. Тя имаше много тъмна кожа и широки, изпъкнали скули. За нея бях чувал, че произхождала от простолюдието и в жилите й течала негърска кръв, но не съм сигурен в това. Знам само, че погледът й беше мъдър, смел и остър. Въпреки че в регистрите родителите й не бяха отбелязани като благородници, тя притежаваше властна осанка. Когато махна с ръка и погледна кръвоспирателя, той изглеждаше като прашинка под широките й тъмнокафяви нозе. Разбирах я, защото кръвоспирателят беше неграмотен говедар от ниско потекло. Стоеше с отпусната глава, провиснали ръце, зяпнала уста и глуповата самонадеяност в изражението. Липсваха му всякаква дарба и ум, ала беше способен с присъствието си да спира кръвотечения. Затуй го бяха отделили от ралото и воловете му и го бяха назначили в палата. Колкото и да се миеше, около него винаги се носеше миризмата на говежди тор. Той самият не можеше да обясни на какво дължи способността си — не беше някакво умение и още по-малко прилагане на умение. Тя просто съществуваше у него, както в чакъла може да попадне бисер. Тази способност не се придобиваше нито с учение, нито с умствени занимания.