— Не му позволявам да докосва бога — заяви великата царска съпруга. — Щом е необходимо, аз сама ще придържам главата му.
Птахор се възпротиви и каза, че при операцията ще има кръвотечение и няма да бъде приятно. Независимо от това великата царска съпруга седна в края на леглото и внимателно положи в скута си главата на умиращия си съпруг, без да обръща внимание на стичащата се по ръката и лига.
— Той е мой — каза царицата — и никой друг няма да се докосва до него. Нека от моя скут поеме пътя към страната на смъртта.
— Той, божественият син, ще се качи в слънчевата ладия на баща си и ще отплува право в страната на блажените — рече Птахор и разряза с кремъчния нож кожата на царската глава. — Роден от слънцето, той ще се върне при него и всички народи навеки ще славят името му. Къде по дяволите се запиля кръвоспирателят, Сет да го порази!
С празнословните си приказки Птахор гледаше да отвлече вниманието на царската съпруга от операцията, както всеки опитен лекар говори на пациента си, докато му причинява болка. С последните си думи той нахока кръвоспирателя, който, облегнат на колоната до вратата, унесено бе притворил очи. От главата на фараона бликна кръв и почна да се стича в скута на царската съпруга. Тя се сепна и лицето й прежълтя. Кръвоспирателят също се сепна от унеса си. Може би мислено се бе пренесъл при говедата и напоителните си канали, но сега си спомни за професията си, приближи се, погледна фараона и повдигна ръце. Кръвта тутакси престана да тече и аз измих и почистих главата.
— Извинявай, драга — рече Птахор и пое от ръката ми пробоя. — При слънцето ще се върне, право в бащината си златна ладия, Амон да го благослови.
Докато приказваше, той бързо и сръчно въртеше пробоя между дланите си и със скърцане го вкара в костта. Тогава престолонаследникът отвори очи, пристъпи крачка напред и с треперещо лице каза:
— Не Амон, а Ра-Херахти да го благослови, превъплътен в Атон! Вдигнах почтително ръце, макар да не знаех за какво говори. Пък и кой ли може да помни хилядата египетски богове? Най-малко един ръкоположен жрец на Амон, който достатъчно си е блъскал главата с неговите свещени триади и деветорки.
— Така де, Атон — смънка Птахор примирително. — Именно Атон, аз просто сбърках. — Той отново взе кремъчния нож и чукчето с абаносова дръжка и с леко почукване почна да отделя костта. — Много добре помня, че в божествената си мъдрост фараонът накара да съградят храм на Атон. Беше май наскоро след раждането на, принца, нали, прекрасна Тейе? Да, още малко остана. — Той угрижено погледна към престолонаследника, който стоеше до леглото със свити пестници и потръпващо лице. — Впрочем една глътка вино би подсилила ръката ми и не би се отразила зле на принца. Сега вече наистина си заслужава да се разпечата и една царска делва. — Подадох му клещите и той изкърти отделената кост, при което главата в скута на царицата изпращя. — Малко светлина, Синухе!
Птахор въздъхна, защото най-трудното беше минало. Аз също въздъхнах неволно и това чувство на облекчение като че ли се пренесе върху фараона — крайниците му леко помръднаха, дишането му се забави и той потъна в още по-дълбоко безсъзнание. Под ярката светлина Птахор съсредоточено се взря в мозъка на фараона, който се виждаше през черепния отвор. Мозъчното вещество беше сиво-синьо и потръпваше.
— Хм — промълви Птахор замислено. — Направих каквото можах. По-нататък Атон да се погрижи за него, защото това е работа на боговете, а не на хората.
Леко и внимателно той върна костта на мястото й, запълни пукнатините с лепило, дръпна кожата обратно и превърза раната. Царската съпруга отпусна главата върху облегалката от скъпоценно дърво и погледна Птахор. Кръвта в скута и беше засъхнала, но сега тя не мислеше за това. Птахор срещна смелия й поглед и каза тихо, без да се покланя:
— Ще доживее изгрева, ако волята на неговия бог е такава. После вдигна ръце в знак на скръб и аз сторих същото. Но когато повторно вдигна ръка, за да изрази съболезнованията си, аз не посмях да последвам примера му. Какъв бях аз, та да съчувствувам на царските особи? Почистих инструментите на пламък и ги прибрах в абаносовото сандъче на Птахор.
— Наградата ти ще бъде голяма — рече царската съпруга и ни даде знак, че можем да се оттеглим.