За всички тези неща ние с Тутмос разговаряхме на висок глас, разведрявахме сърцата си с вино, слушахме сирийска музика и се наслаждавахме на танцуващите момичета. В жилите си усещах шемета на Тива, а сутрин моят едноок слуга заставаше до леглото ми с отпуснати пред коленете ръце и после ми поднасяше хляб, солена риба и чаша бира. Измивах се и сядах да чакам пациенти, приемах ги, изслушвах оплакванията им и ги лекувах.
За забогатяване и дума не можеше да става, защото при мен рядко идваха пациенти, а ония, които идваха, бяха бедни и аз предпочитах да ги лекувам с прости лекарства, без да им навреждам. Вадех зъби, горях и превързвах рани, облекчавах стомашни болки и свалях високи температури. Идваха жени с молба да излекувам безплодието им, гледаха ме дръзко в очите и се разсъбличаха, но аз им казвах да отидат в храма на Амон и да се посъветват с жреците, тъй като оплождането е в тяхна власт. Идваха също майки, които прикриваха лицето си и молеха да помогна на дъщерите им, забременели от моряци или чуждестранни войници. Ала на тях не можех да им окажа помощ, защото не бяха достатъчно богати, та да възстановят щетите, ако името ми бъдеше изтрито от книгата в Дома на живота и ме изгонеха от Тива. На жените, молещи да възвърна хубостта им, размесвах церове, които нямаше да им навредят. А на ония, които се оплакваха, че съпрузите им станали отпуснати и не проявявали никакво желание, давах сок от плодове да го размесват тайно във виното на мъжете си. Те често идваха отново и ми носеха подаръци според възможностите си, но се случваше някои от тях да дойдат с оплакване, че мъжът им тръгнал по чужди жени. Спрямо тях аз бях напълно безпомощен, защото лекарят е в състояние да събуди любовта у мъжа и да го накара да приласкае жената, ала коя ще бъде тази жена — това лекарят не може да предскаже. Все пак смятах, че в желанието си ще предпочете най-близката, и това беше истина, понеже съпругите по-често ми носеха подаръци и по-рядко се оплакваха.
От време на време майки водеха при мен децата си и ако майките бяха недохранени, а децата хилави и с нахапвания от мухи около очите, нареждах на роба си Каптах да купи месо и плодове и им ги подарявах. Но по този начин аз съвсем не забогатявах — на другия ден пред дома ми заставаха пет или десет майки с деца, така че не можех да ги приема. Заповядвах на роба да не ги пуска вътре, а да ги прати в храма, където в дни на големи жертвоприношения понякога раздаваха на бедните месо, ако жреците не смогваха сами да го изядат.
Надявах се, че след като името ми седемдесет дни наред е бивало прочитано в двора на храма, тази известност ще ми доведе богати пациенти, но се лъжех. Наистина при мен идваха посетители, донасяни до дома ми в паланкини, ала тях ги привличаше името ми на помощник трепанатор. Предлагаха ми богато възнаграждение, ако отворех черепа на ония, които бяха хвърлили око на тяхното или някое друго голямо наследство. Аз обаче им казвах да се обърнат към царския трепанатор Птахор. Когато в паланкина седеше неизлечимо болен, за когото съществуването беше само мъчение, препращах го в Дома на живота да облекчават страданията му.
А нощем по улиците на Тива горяха факлите и лампите, в пивниците и увеселителните заведения свиреше музика и небето над града пламтеше огненочервено. Имах желание да разведрявам душата си с вино, но сърцето ми вече не се радваше, а и средствата ми привършваха. Наложи се срещу къщата си да взема на заем злато от храма, за да се обличам прилично и да се разведрявам с вино.
4
Отново настъпи времето на разлива. Водата се вдигна чак до стените на храма, а когато се оттегли, земята се ширна в тучна зеленина. Птиците свиваха гнезда, в езерата цъфтяха лотоси и акациевите храсти ухаеха. Един ден в дома ми влезе Хоремхеб и ме поздрави. Беше облечен с дрехи от царски лен, на врата му висеше златна огърлица, а в ръката си държеше камшик, което означаваше, че е станал офицер на фараона. Копието му обаче не се виждаше. Зарадван от посещението му, аз вдигнах ръце, той също вдигна ръце и се усмихна.