— Прав си — съгласи се Хоремхеб, — от воина се изисква вярност, защото на нея се опира редът във войската. Простият войник се научава на вярност с камшик, но офицерът знае, че без вярност няма войска и че ако старшият не е предан, подчиненият също няма да бъде предан и всичко ще отиде по дяволите. Там е цялата трудност. Независимо от туй аз смятам да остана в Тива, докато удари часът ми. След като спах с жена, значително се успокоих и макар все още да обичам недостижимата, любовта в сърцето ми стихна дотолкова, че не е по-непоносима от стомашна болка. Благодаря ти, приятелю Синухе, за добрите съвети. Ако някога и на теб ти дотрябва съвет или помощ, потърси ме в палата.
Той се завтече към пазара да размени зелената перука срещу офицерски камшик. Понеже не исках уличната прах да мърси дрехите и краката ми, аз си поръчах паланкин и подгоних носачите към дома на Нефернефернефер. Едноокият ми слуга Каптах загрижено гледаше подир мен и клатеше глава. Никога посред бял ден не бях напускал приемната си и той се боеше, че ако зарежа пациентите си, подаръците ще секнат. Но в ума ми се беше загнездила една-единствена мисъл и тялото ми гореше като в огън. И все пак този огън беше приятен.
Един слуга ми отвори и ме въведе в стаята на Нефернефернефер. Тя тъкмо се гиздеше пред огледалото. Погледна ме с равнодушни и студени като зелени камъни очи и попита:
— Какво желаеш, Синухе? Присъствието ти почва да ми досажда.
— Много добре знаеш какво желая — казах аз и се опитах да я прегърна, спомняйки си колко любвеобилна беше през нощта, но тя грубо ме, отблъсна.
— Ти глупав ли си, или си лош, та ми пречиш? — избухна тя. — Не виждаш ли, че се гиздя? От Сидон е пристигнал някакъв търговец и е донесъл накит за чело, намерен в гроба на една княгиня. Тази вечер някой ще ми го подари, защото отдавна бленувам за накит, какъвто никой друг не притежава. Затуй трябва да се разкрася и да намажа тялото си с помада.
Без да се свени, тя се съблече, легна в леглото и една робиня почна да разтрива крайниците и с помада. От хубостта и гърлото ми се стегна и дланите ми се изпотиха.
— Какво още се въртиш тука, Синухе? — запита тя, продължавайки да лежи отпуснато в леглото, след като робинята бе излязла. — Защо още не си си отишъл? Аз трябва да се обличам.
Обзе ме лудост, втурнах се към нея, но тя ловко ме отблъсна и в безсилната си страст заплаках.
— Знаеш добре — промълвих аз, — че ако бях заможен, щях да ти купя накита за чело. Обаче няма да позволя някой друг да се докосне до теб. По-добре да умра!
— Нима? — възкликна тя леко и присви очи. — Наистина ли няма да позволиш някой друг да ме прегръща? Представи си, че пожертвувам днешния си ден за теб. Представи си, че ям, пия и се любя с теб, Синухе, и то именно днес, защото никой не знае какво може да се случи утре. Какво ще ми дадеш тогава? — Тя разпери ръце и се изтегна, така че гладкият й корем хлътна, и аз видях, че по тялото й няма ни един косъм — нито по главата, нито другаде, където обикновено растат косми. — Какво ще ми дадеш тогава? — повтори тя, протегна се и ме погледна.
— Какво мога да ти дам аз? — рекох й и се огледах, леглото й беше от слонова кост и абаносово дърво, подът — от лазурит, украсен с тюркоази, а в стаята имаше много златни вази. — Не, наистина нямам нищо, което бих могъл да ти подаря — повторих аз, усетих как коленете ми се подгънаха и се обърнах да си вървя. Тя обаче ме спря.
— Мъчно ми е за теб, Синухе — каза тихо и пак протегна мекото си тяло. — Ти действително ми даде единственото ценно нещо, което притежаваше, макар след туй да имах чувството, че прекалено много го надценяват. Но нали все пак имаш къща, дрехи и лекарски инструменти. Значи не си чак толкова беден.
Разтреперих се от главата до петите, ала казах:
— Всичко това ще бъде твое, Нефернефернефер, стига само да пожелаеш. Всичко ще бъде твое, ако днес се любиш с мен. Вярно, не е кой знае колко много, но къщата е обзаведена за лекар и някой ученик от Дома на живота може да плати добра цена за нея, ако родителите му са заможни.
— Смяташ ли? — рече тя, извърна голия си гръб към мен, погледна се в огледалото и прокара пръсти по черните извивки на веждите си. — Добре, нека бъде волята ти. Намери тогава писар, който да напише това черно на бяло и да прехвърли на мое име цялото ти имущество. Защото, макар да живея сама, аз не съм някоя презряна жена и трябва да се погрижа за бъдещето си, ако някой ден решиш да ме изоставиш, Синухе.
При вида на голия и гръб езикът ми почна да набъбва и сърцето ми така се разтуптя, че се втурнах да търся правоспособен писар. За кратко време той написа всички необходими документи и ги изпрати на съхранение в царския архив. Когато се завърнах, Нефернефернефер бе облякла дреха от царски лен, на главата си носеше червеникава като злато перука, шията, китките и глезените й бяха украсени с чудни накити, а пред портата й чакаше великолепен паланкин. Подадох й бележката, написана от правоспособния писар, и казах: