Докато говореше, той ме оглеждаше, проучваше ръцете ми и опипваше струпеите по гърба ми. Миризмата ми от Дома на смъртта не го смущаваше. Очевидно му беше жал за младостта ми, защото каза:
— Кожата ти е изгоряла. Аз имам масло, искаш ли да те намажа? — Натри гърба, краката и ръцете ми, но докато го правеше, изруга: — По дяволите, от къде на къде ще те мажа? Каква ми е ползата от теб и мен кой ме е мазал, когато лежах пребит и окървавен и проклинах боговете за сполетялата ме неправда?
Знаех, че всички роби и осъдени се кълняха в невинността си, но той беше внимателен към мен. Щеше ми се и аз да бъда внимателен към него, защото бях толкова самотен, че се боях да не си тръгне и да не ме остави насаме със сърцето ми. Затуй му рекох:
— Разкажи ми за неправдата, дето те е сполетяла, та да скърбя заедно с теб.
— В медния рудник скръбта ми я изцериха с тояги още през първата година — поде той. — Омразата ми се оказа по-жилава, пет години трая, преди и нея да избият от сърцето ми и то да осиротее, лишено от всяко човешко чувство. Но защо да не ти разкажа всичко, та да се залисваш? Като разтривам струпеите по гърба ти, пръстите ми сигурно ти причиняват болка. И тъй, някога аз бях свободен човек, обработвах земя, имах си къща, волове, жена и бира в чашата. Имах обаче и един съсед, заможен мъж на име Анукис, дано тялото му прогние! Имотите му с око не можеш да ги обхванеш, говедата му бяха неизброими като песъчинките в пустинята, а ревнеха ли, сякаш море забучаваше. И въпреки това ламтеше за моето парче земя. Създаваше ми куп ядове. След всеки разлив, когато земята отново се измерва, преместваше камъка на междата все по-близо до къщата ми и земята ми намаляваше. Нищо не можех да сторя, защото даваше на земемерите скъпи подаръци и те слушаха него, а не мен. Затлачваше вадите ми и пречеше на водата да стигне до моите ниви, воловете ми жадуваха, пшеницата ми изсъхваше и бирата в чашата ми свършваше. Зиме живееше в голяма къща в Тива, а през лятото идваше в имението си да се разведри, но не искаше да чуе жалбите ми. Когато се престрашавах да го потърся, слугите му ме погваха с тояги и насъскваха кучетата срещу мен.
Безносия въздъхна дълбоко, натри гърба ми с масло и продължи:
— Може би и днес щях да си живея в къщата, ако боговете не ме бяха прокълнали, та ми се роди хубава щерка. Беднякът бързо се множи — имах петима сина и три дъщери. Като поотраснаха, помощта и радостта ми от тях беше голяма, макар един сирийски амбулантен търговец да ми открадна едното момче още невръстно. Но най-малката ми дъщеря беше хубавица. В безразсъдството си се гордеех с нея и не я оставях да върши тежка работа, не давах да се пече на нивата и да носи вода. По-добре да й бях отрязал косите и да бях намазал лицето и със сажди, защото съседът ми Анукис я видя, пожела я и оттам насетне нямах нито ден покой. Призова ме в съда и се закле, че моите волове тъпчели нивите му, синовете ми злонамерено затлачвали напоителните му капали и хвърляли мърша в кладенците му. Закле се също, че в неплодородни години ми бил давал зърно на заем. Слугите му потвърдиха всичко и съдията не поиска да ме изслуша. Анукис щеше да ми остави нивата, ако му бях дал дъщеря си, но аз не се съгласих. Надявах се с хубостта си да си намери порядъчен мъж, дето ще ме гледа на стари години и ще се отнася добре с мен. Един ден слугите му се нахвърлиха върху ми, аз размахах сопата да се отбранявам, халосах един по главата и той умря. След туй ми отрязаха носа и ушите и ме пратиха в рудника. За неизплатени дългове продали жена ми и децата ми като роби. Най-младата Анукис задържал за себе си, забавлявал се с нея и като й се наситил, прехвърлил я на слугите си. Затуй мисля, че несправедливо ме изпратиха в рудника. Когато десет години по-късно царят ме освободи, веднага забързах към къщи, но къщата ми вече я нямаше, по ливадите пасяха чужди говеда, а дъщеря ми не искаше да ме знае и заля краката ми с гореща вода в жилището на говедарите. За Анукис разбрах, че е умрял и е погребан в тиванския град на мъртвите. Над вратата на гробницата му имало дълъг надпис. Вдигнах се и дойдох в Тива, за да се наслади душата ми на онова, което пише там. Но макар че с питане успях да я намеря, досега никой не ми е прочел надписа, а самият аз не умея да чета.