— Аз обаче умея и ако искаш, ще ти го прочета — предложих му аз.
— Истина ли? — извика той. — Да се запази вечно тялото ти, ако ми направиш тази услуга! Сиромах човек съм аз и вярвам на всичко написано. Затуй, преди да умра, ми се ще да науча какво пише за Анукис.
Той разтри маслото по гърба ми, изпра престилката ми и двамата се отправихме към града на мъртвите. Пазачите не ни попречиха да влезем в него. Продължихме между редиците от гробове, докато той ми посочи голяма гробница, пред която бяха оставени месо, различни сладкиши, плодове и цветя. Имаше и една запечатана делва с вино. Безносия яде от жертвените ястия, даде и на мен, след което ме помоли да прочета на глас надписа над вратата на гробницата. Той гласеше:
„Аз, Анукис, отглеждах пшеница, садях овощни дървета и се радвах на богати добиви, защото почитах боговете и им принасях в жертва една пета от реколтата. Нил беше благосклонен към мен и в имотите ми никой никога не гладуваше. Съседите ми също не гладуваха, понеже насочвах водата към техните ниви, а в сушави години им предоставях от моята пшеница. Пресушавах сълзите на сираците, не ограбвах вдовиците, ами им опрощавах всички дългове и името ми се благославяше навред по цялата страна. Ако някой изгубеше вола си, тогава аз, Анукис, му подарявах нов. Внимавах камъните на междите да не се местят, не пречех на водата да тече към съседските ниви и през целия си живот бях честен и праведен. Тъй постъпвах аз, Анукис, за да заслужа милостта на боговете и да ми е лек пътят към Западната страна.“
Безносия слушаше прехласнато, а като свърших, горчиво заплака и каза:
— Сиромах човек съм аз и вярвам на всичко написано. Виждам, че Анукис е бил праведен и след смъртта си продължава да бъде почитан. Идните поколения също ще четат надписа на гроба му и ще го почитат. А пък аз съм жалък престъпник, без нос и без уши. Всеки вижда срама ми, а като умра, ще хвърлят тялото ми в реката и вече няма да ме има. Кажи тогава, не е ли всичко на този свят безкрайна суета?
Той разпечата делвата с вино и я надигна. Един пазач се приближи и му се закани с тоягата, ала той му рече:
— Приживе Анукис ми стори много добро. Затуй държа да почета паметта му, като ям и пия на гроба му. Ако вдигнеш ръка срещу мен или моя приятел, който е учен човек и умее да чете надписи, или повикаш други пазачи на помощ, знай, че в тръстиките има доста такива като нас. Мнозина носят ножове — ще дойдем нощес и ще ти прережем гърлото. Няма да ми е приятно, защото съм благочестив човек, вярвам в боговете и не искам да сторя зло никому. По-добре ни остави на мира, все едно, че не си ни видял. За теб е по-добре.
Той стрелна пазача с поглед. Без нос и без уши изглеждаше толкова ужасен в дрипите си, че оня му повярва, озърна се и си отиде, а ние продължихме да ядем и пием на гроба на Анукис, под хладната сянка на жертвеника. Безносия отпи и каза:
— Сега разбирам, че е трябвало доброволно да дам дъщеря си на Анукис. Може би щеше да ми остави къщата, че и подаръци можеше да ми даде, защото дъщеря ми беше хубава и непорочна. А сега какво е — протрит дюшек на слугите му. Стана ми ясно, че на света няма друго право освен правото на богатия и силния и че думите на сиромаха не стигат до ушите на фараона. — Той пак надигна делвата и се разсмя звучно: — За твое здраве, почтени Анукис, и дано тялото ти се запази вечно! Аз нямам желание да те последвам в Западната страна, където, необезпокоявани от боговете, ти и подобните на теб живот си живеете. Смятам обаче, че е редно да продължиш добрините си на земята и да поделиш с мен златните чаши и накитите, положени в гроба ти. Затуй възнамерявам нощес да дойда и да те поздравя, ако луната се скрие зад облак.
— Какво говориш, безноси човече? — уплаших се аз и несъзнателно направих свещените знаци на Амон. — Да не искаш да станеш похитител на гробове? Това е най-долното престъпление спрямо боговете и хората!
— Не дрънкай учени глупости! — възрази Безносия, разгорещен от изпитото вино. — Анукис е мой длъжник. Аз не съм великодушен като него и държа да получа своето. Ако се опиташ да ми попречиш, ще ти извия врата. Но ако си умен, ще ми помогнеш, защото четири очи по-добре виждат от две. Разбием ли гроба, двамата заедно ще измъкнем повече, отколкото аз сам, стига луната да не грее нощес.
— Не желая да бъда пребит с камшици и окачен на стената с главата надолу — казах аз загрижено. Но като размислих, реших, че позорът ми едва ли щеше да е по-голям дори приятелите ми да ме видеха увиснал на стената. А и самата смърт не ме плашеше.
Продължихме да ядем и да пием, а когато делвата се изпразни, строшихме я и с чирепите почнахме да замеряме околните гробници. Вместо да ни подгонят, пазачите страхливо извръщаха гръб. С падането на нощта от Тива пристигнаха войници да пазят града на мъртвите. Понеже след коронацията си новият фараон беше пренебрегнал обичая и не им беше раздал подаръци, те бяха недоволни. Под жертвениците на много гробници имаше делви с вино, войниците почнаха да пият, запалиха факли и захванаха да разбиват и обират гробовете. Никой не ни възпря, когато двамата с Безносия се вмъкнахме в гробницата на Анукис, обърнахме ковчега му и награбихме толкова златни чаши и скъпоценности, колкото можехме да носим. На зазоряване голяма група сирийски търговци се струпаха на брега, готови да купят измъкнатите от гробовете вещи и да ги отнесат с гемиите си надолу по реката. Продадохме им плячката си и получихме близо двеста дебена злато и сребро, които поделихме помежду си според теглото, отбелязано върху металните късове. Ала сумата, платена за скъпоценностите от гроба, беше далеч по-малка от тяхната истинска стойност, а и полученото злато не беше чисто. При все това Безносия ликуваше.