— Ще стана богаташ! — извика той. — Няма съмнение, че този занаят е по-доходен, отколкото да мъкнеш товари по кея или да пренасяш вода за поливане на нивите.
— Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, докато се счупи — напомних му аз.
Разделихме се и с една търговска гемия се прехвърлих на тиванския бряг. Купих си нови дрехи и обядвах в една кръчма — миризмата, останала по мен от Дома на смъртта, беше почнала да изветрява. През целия ден обаче откъм града на мъртвите отекваха звуците на тръба и дрънченето на оръжие. Бойни колесници сновяха по пътеките между гробниците, царската гвардия преследваше с копия грабещите войници и освободени каторжници и предсмъртните им викове се чуваха чак в града. Вечерта стената беше покрита с трупове, провесени с главата надолу, и редът в Тива беше възстановен.
7
Пренощувах в една странноприемница, а на заранта отидох до бившата си къща. Повиках Каптах и той излезе, куцукайки, с подути от бой бузи. Като ме видя, единственото му око се просълзи от радост, той се хвърли в краката ми и каза:
— Ти се върна, господарю, а аз вече те смятах за мъртъв. Мислех си, че ако си жив, сигурно пак ще дойдеш да ме молиш за още мед и сребро. Нали който веднъж е дал, от него вечно ще искат. Ала ти не идваше, макар че заради теб откраднах от новия си стопанин — дано тялото му се сплуе! — толкова, колкото можах. Сам виждаш бузите и коляното ми, по което той вчера ме ритна. Оня крокодил, майка му — дано в прах се превърне! — се закани да ме продаде и сега съм в ужас. Да се махаме от тая проклета къща, господарю! Аз ще избягам с теб.
Замислих се за миг, което той сигурно изтълкува като колебание, защото продължи:
— Повярвай ми, господарю, откраднал съм толкова, че известно време мога да те издържам. Щом средствата ми свършат, ще работя за теб, стига да ме избавиш от лапите на този женски крокодил и неговото изчадие.
— Наминах само да си изплатя дълговете, Каптах — казах аз и му наброих много повече злато и сребро, отколкото ми беше дал. — Но ако искаш, мога да те откупя от господаря ти и да отидеш където пожелаеш.
Усетил тежестта на златото и среброто в ръката си, Каптах обезумя от радост, забрави куцането и заподскача, въпреки че беше стар човек. После се засрами и рече:
— Вярно, че плаках горчиво, когато ти дадох спестяванията си, но ти не ме вини за това. Къде ще ида, ако ми върнеш свободата, след като цял живот съм бил роб? Без теб ще бъда като сляпо коте или като агне, изоставено от майка си. Пък и защо да хабиш ценното си злато за моето откупване, защо да плащаш за онова, което е вече твое? — Намигна ми хитро с единственото си око и заговорнически продължи: — Докато те чаках, всеки ден следях заминаващите кораби. Скоро за Симира ще отплува голям и як кораб. Човек може да се престраши и да се качи на него, ако е принесъл порядъчна жертва на боговете. Жалко само, че след като се отказах от Амон, който носеше само несполука, още не съм намерил някое достатъчно могъщо божество. Подробно се осведомих за много богове, проучих и новия бог на фараона, чийто храм отново е отворен и се пълни с хора, които се мъчат да спечелят благосклонността на царя. Казват обаче, че според фараона неговият бог живеел от истината, та се боя, че такъв бог трябва да е доста дребнав и едва ли ще ми бъде от полза.
Сетих се за намерения скарабей и го дадох на Каптах с думите:
— Ето ти едно божество, което е много силно, макар и дребно на ръст. Добре да го пазиш, защото се надявам да ни донесе още щастие, след като напълни кесията ми със злато. Облечи се като сириец, щом наистина искаш да бягаш, но няма да ме виниш, ако те заловят. Нека това малко божество те закриля. Може би действително е по-добре да пестим средства, за да има с какво да платим пътуването си до Симира. В Тива и в цял Египет вече не мога да погледна никого в очите. Ала явно все някъде трябва да живея. Затуй ще се махна и кракът ми няма да стъпи повече в Тива.