Така аз все повече преуспявах, богатството ми се множеше, а Каптах дебелееше, обличаше се с пищни дрехи, мажеше се с хубави помади и се държеше надменно дори спрямо мен, докато не заиграеше тоягата ми. Но защо ми провървя толкова много — това не мога да кажа. Бях млад, вярвах в способностите си, ръката ми не трепереше, когато държах ножа, и лекувах смело пациентите си, тъй като не виждах какво мога да загубя. Не презирах сирийската медицина, а напротив — използувах нейните лекове, щом ги намирах за добри. Наместо с ножа сирийските лекари много умело си служеха с нагорещено желязо, макар този метод да е по-болезнен за пациента. Възможно е успехът ми да се дължеше на скарабея — свещения бръмбар, който Каптах почиташе като божество. Разреших да му поръча къщичка от злато и сребро и Каптах всеки ден му принасяше в жертва пресен говежди тор — да си овалвал торни топчета както живите бръмбари, макар че ни веднъж не го видях да овалва нещо. Не бях сигурен дали сполуката ми се дължеше на скарабея, но за всеки случай се отнасях добре с него, оставях Каптах да му служи и той почна да си въобразява, че е жрец, а не слуга.
Успехът ми беше голям, понеже не завиждах никому и с никого не се надпреварвах. Щедро раздавах подаръци, приемах пациенти, които други отказваха да церят, и предпочитах знанието пред златото. Когато бях достатъчно заможен, че да живея добре и да държа на положението си, за мен знанията станаха по-важни от богатството, поради което понякога приемах и бедни, за да изучавам страданията им. Невинаги ми стигаше умение да изцерявам всекиго. Някои пациенти умираха, но за това никой не ми придиряше, въпреки че лекарят често губи репутацията си, ако болните му умират. Случеше ли се някой от пациентите ми да умре, казваха, че такава е била волята на неговия Ваал, щом дори Синухе Египтянина не е могъл да го изцери. Толкова високо мнение имаха за мен в Симира.
2
Аз обаче продължавах да бъда самотен и животът не ми доставяше никаква радост. Виното също ми омръзна, защото не разведряваше душата ми. Само лицето ми потъмняваше от него и ме обземаше желание да умра. Затуй обогатявах познанията си, изучавах вавилонския език и вавилонската писменост, така че дните ми бяха изпълнени с работа, а нощем спях дълбоко. Изпаднех ли в безделие, раната в сърцето ми се отваряше, огорчението от самия мен и от делата ми го разяждаше по-силно от луга.
Запознах се също със сирийските божества, за да видя има ли какво да науча от тях. Както всичко останало, боговете в Симира се отличаваха от египетските. Върховен бог беше свирепият Ваал, чиито жреци се кастрираха. За да бъде благосклонен към Симира, той се нуждаеше от човешка кръв, като не се отказваше и от малки деца. Морето също изискваше жертвоприношения, поради което постоянна грижа на търговците и властите в Симира беше набавянето на нови жертви. Затуй в града не се виждаше ни един недъгав роб, а бедняците биваха наказвани жестоко за най-дребното провинение. Ако някой откраднеше една риба, за да нахрани семейството си, посичаха го върху жертвения олтар на Ваал. Обаче измамникът, който подправяше теглилките или примесваше сребро към злато, не се наказваше, а си спечелваше име на ловък търговец, понеже се твърдеше, че човек бил създаден, за да го мамят. По тази причина моряците и капитаните отвличаха деца чак от Египет и крайбрежието, предаваха ги за принасяне в жертва на Ваал и това им се признаваше за голяма заслуга.
Богинята им се казваше Астарта, наричана още Ищар по подобие на ниневийската Ищар. Тя имаше много гърди, всеки ден я обличаха с тънки дрехи и я отрупваха с накити. Прислужваха й жени, които, кой знае защо, се наричаха девици на храма, макар да нямаха нищо общо с девствеността. Напротив, службата им се състоеше в това да се любят в храма, което се смяташе за богоугодно дело — толкова по-богоугодно, колкото повече злато и сребро посетителят подаряваше на храма. Затова те се надпреварваха помежду си коя по-добре да задоволява мъжете. От малки ги приучваха на най-различни сладострастни умения, та посетителите да жертвуват за Астарта възможно повече злато. Това също беше по-иначе в сравнение с Египет, където съвкуплението в храма се счита за голям грях, заловените се изпращат в рудниците, а храмът се почиства.