— Аз съм твой приятел, египтянино Синухе. Ти оправи зъбите ми, позлати ги и сега, щом отворя устата си, те блясват и престижът ми в страната на аморитите ще порасне. За всичко това ще те възнаградя така богато, че ще се смаеш. И все пак, противно на волята си, съм принуден да те нараня. Откакто видях жената, която живее в твоя дом, аз съм влюбен в нея и вече не мога да устоявам на желанието си. То разкъсва тялото ми като дива котка и твоето изкуство не е в състояние да го излекува. Както виждаш, увлечението ми по тази жена е толкова силно, че го смятам за заболяване. Никога не съм виждал друга като нея и разбирам добре, че много я обичаш и държиш нощем да те сгрява. Независимо от това аз те моля да ми я отстъпиш. Ще я направя своя жена редом с останалите ми жени и вече няма да е робиня. Казвам ти го направо, защото съм твой приятел и почтен човек. Ще ти платя за нея каквото поискаш. Но също така откровено ти казвам, че не я ли дадеш доброволно, ще я отвлека насилствено и ще я отведа в страната си, където никога не ще я намериш, ако речеш да я търсиш. Дори да избягаш с нея от Симира, пак ще те намеря. Пратениците ми и накрай света ще ви открият, ще те убият и ще ми я доведат. Казвам ти го предварително, понеже съм честен човек, твой приятел и нямам намерение да те мамя.
Думите му ме изпълниха с възторг и аз радостно вдигнах ръце, ала Каптах, който също ги беше чул, почна да скубе косите си и се завайка:
— Ох, какъв злощастен ден! По-добре господарят ми да не се е раждал, щом си решил да му отнемеш единствената жена, с която разведрява душата си. Такава загуба с нищо не може да се поправи. За господаря ми тази жена е по-скъпа от всяко злато, от всички безценни камъни и благовония. Та тя е по-хубава от пълната луна, коремът й е кръгъл и бял като куп пшеница, макар ти, княже, още да не си го видял, а гърдите й са като любеници, както можеш да установиш със собствените си очи.
Говореше така, понеже в Симира се бе запознал с похватите на търговците и гледаше да изкопчи максимална цена за девойката, въпреки че двамата с него не искахме нищо друго, освен да се отървем от нея. При тези думи Кефтиу също се разциври и каза, че никога не би ме напуснала, ала през сълзите и пръстите си поглеждаше с възхищение княз Азиру и къдравата му брада.
Вдигнах ръка, накарах ги да млъкнат и с престорена сериозност заявих:
— Княже Азиру, който си цар на аморитите и мой приятел! Тази жена наистина е скъпа на сърцето ми и аз я наричам моя сестрица, но за мен твоето приятелство е по-скъпо от всичко друго. Ето защо аз ти я давам като залог за нашето приятелство — не ти я продавам, даром ти я давам. Ще те моля да я задържиш за себе си и да направиш с нея всичко, за което жадува дивата котка в тялото ти. Ако не се лъжа, тя също почва да те харесва. Доколкото я познавам, ти ще я зарадваш, тъй като и в нейното тяло се крият много диви котки.
Азиру изрева от радост и каза:
— Жив да си, Синухе! Макар да си египтянин и всяко зло да тръгва от Египет, от днес нататък ти си мой брат и приятел. Името ти ще се благославя навред в страната на аморитите, а когато ми гостуваш, ще седиш до дясната ми страна, по-близо от моите сановници и останалите гости, пък ако ще и царе да са. Кълна ти се!
След тези думи се засмя и златните му зъби лъснаха. Погледна към Кефтиу, която беше забравила плача си, стана сериозен и очите му загоряха като въглени. Той сграбчи девойката така, че любениците подскочиха, и я метна в паланкина си, сякаш беше лека като перо. Отиде си, отвеждайки Кефтиу, и след туй три дни не се чу и не се видя нито при мен, нито някъде другаде в Симира — три дни и три нощи не излезе от квартирата си. Двамата с Каптах ликувахме, че се бяхме отървали от тази особнячка. Каптах все пак не пропусна да ме упрекне, че не съм поискал подаръци за нея. Щял съм да получа каквото пожелая. Аз обаче му отговорих:
— Подарих момичето на Азиру и така спечелих неговото приятелство. Никой не знае какво ще се случи утре. Страната на аморитите е малка и незначителна и в нея развъждат само магарета и овце, ала приятелството с царя й може да се окаже по-ценно от злато.
Каптах недоверчиво поклати глава, но намаза скарабея със смирна и му поднесе пресен говежди тор в знак на благодарност, че се бяхме избавили от Кефтиу.