Синухе Египтянина

— Къде се е чуло и видяло главнокомандуващият пръв да се втурва в боя? За нас това не се отнася. Командирите и офицерите открай време са били носени в паланкини зад войската. Те са единствените грамотни и само така могат да си отбелязват какво правят войниците и да наказват страхливците.

Хоремхеб много добре чуваше думите им, но само плющеше с камшика си и се подсмихваше, без да каже нещо.

Храмът беше малък, набързо стъкмен от дърво и глина и не приличаше на другите храмове. В средата имаше отвор и олтар, ала божеството не се виждаше никъде и войниците напразно се озъртаха да го открият. Хоремхеб каза:

— Неговият бог е кръгъл и прилича на слънчевия диск. Затуй го търсете на небето, ако очите ви издържат. Той ви благославя с ръцете си, но подозирам, че днес след похода ще усетите пръстите му като нажежени игли по гърбовете си.

Войниците обаче възроптаха, че фараонският бог бил много далеч от тях. Нужен им беше бог, пред когото да легнат ничком и да го пипнат с ръка, ако имаха тази смелост. При все това те притихнаха, когато се появи жрецът. Беше слабоват юноша с небръсната глава и с бяла наметка. В ясния му поглед гореше екстаз. Пред олтара той принесе в жертва пъстри пролетни цветя, масло и вино, което накара войниците да се разсмеят с глас. След туй изпя един химн, посветен на Атон. Говореше се, че фараонът лично го бил съчинил. Беше дълъг и еднообразен, войниците слушаха със зяпнала уста и нищо не проумяваха. Химнът започваше така:

Хубав си, кога изгряваш иззад хоризонта,
ти, живи Атон, предтеча на всичко живо!
Издигаш се на източния небосклон
и пълниш с прелест вси земи,
тъй хубав си във висините, велик и жарък.
С лъчите си обгръщаш вси земи от тебе сътворени
и свързваш ги с лъчите на своята любов.
Макар да си далечен, с лъчите си земята ни достигаш,
макар да си възвишен, петите ти докосват и прахта.

После обрисува мрака на нощта, лъвовете, които нощем напускат леговищата си, и змиите, така че мнозина от присъствуващите потрепериха. Обрисува блясъка на деня, уверявайки, че в зори птиците размахвали крила за възхвала на Атон. Уверяваше също така, че новият бог придавал оплождаща сила на мъжкото семе и вдъхвал живот на зародиша в женската утроба. Като го слушаше, човек можеше да си помисли, че този Атон имаше пръст и в най-дребното нещо, което ставаше на света. Според жреца без помощта на Атон дори пиленцето не би могло да разчупи черупката на кокошето яйце и да записука. Той продължи:

Неизброими са делата ти,
що стават тайно покрай нас,
единствен бог, със сила, непозната за всяко друго божество.
По твоя воля сам създал си земята,
хората, добитъка, големите и малки живини
и всичко, що живее и се движи,
и всичко, що във въздуха лети,
страните Сирия и Нубия,
тъй както и Египет си създал.
Ти всекиго поставяш сам на място,
на всеки даваш, що му се полага,
та всеки има своя стряха
и дните си му преброил.
По твоя воля са различни
езиците, цветът и образът човешки,
да можеш всекиго да различиш.

По-нататък уверяваше, че именно Атон бил създал както земния, така и небесния Нил, поради което офицерите възнегодуваха, понеже се бъркал в работите на Амон. Създал бил годишните времена и живеел в милиони образи в градове, села и колиби, по реката и по пътищата. Завърши по следния начин:

В сърцето си ми ти единствен,
не те познава никой друг
освен сина ти — царят.
Ти в замислите си го посвещаваш
и със силата си го крепиш.
В твойта длан лежи светът
такъв, какъвто си го сътворил.
Хората от светлината ти живеят —
станеш ли невидим, ще умрат.
Ти си символ на живота
и чрез теб живеят те.
Всички виждат твойта хубост,
докато залезеш.
Всеки труд се прекратява,
в заник щом се спуснеш.
Този свят откак създаде,
все за своя син редиш го ти,
който се роди от тебе —
все за царя, що от истина живее
и владее две царства, синът на Ра,
що от истина живее.
Свят създаде за владетеля на две корони
и за великата царкиня,
негова любима, владетелка на две царства,
за Нефертити, нека бъде жива и се запази във вечността!

Войниците слушаха, ровейки с крака в пясъка, а когато песента свърши, завикаха облекчено в прослава на фараона, понеже единственото, което бяха схванали от химна, беше, че фараонът трябва да се величае и да се боготвори като син на бога. Това беше правилно и хубаво, защото досега винаги е било така и тъй щеше да бъде и занапред. Хоремхеб освободи жреца. Смаян от възторга на войската, юношата забърза да напише на царя донесение за събитието. На мен обаче ми се струваше, че песента и съдържанието й не доставиха много радост на войниците, които ровеха с крака в пясъка. Предстоеше им да воюват и много от тях ги очакваше насилствена смърт.