Грабна чантата си и се заклатушка след Харпър.
— Работното ми време свършва след половин час — промърмори Хейли и енергично дръпна вратата на колата му. — Не знам какво иска, та не може да почака половин час.
— И аз не знам.
— Все още не се е срещнала с онзи специалист по родословия.
Той се качи в колата и запали.
— Не е. Ще го направи, когато намери време.
— Теб, изглежда, не те интересува особено. Защо не идваш на съвещанията ни за Печалната невеста?
— Ще дойда, когато реша, че има какво да кажа.
Уханието й също му въздействаше, особено докато седеше така близо до него в колата. Беше толкова секси, че го караше да се чувства неспокоен. Добре че пътят не бе дълъг.
Изненадан, че не е плувнал в пот, Харпър направи рязък завой и спря пред къщата.
— Ако караш тази снобска кола толкова бързо, някога ще си изпросиш глоба.
— Колата ми не е снобска, а удобна и надеждна, спортен модел. И не карах бързо. С какво съм заслужил да лазиш по нервите ми?
— Не лазя по нервите ти, просто отбелязах нещо. Поне не си избрал червена. — Хейли отвори вратата и успя да измъкне краката си. — Повечето мъже си купуват червени, за да се перчат. Може би не те забелязват, защото е черна, затова жабката ти не е пълна с квитанции за глоби.
— Не са ме глобявали за превишена скорост от две години.
Тя изсумтя недоверчиво.
— Е, добре, от осемнадесет месеца, но…
— Няма ли да престанеш да спориш с мен за пет секунди, по дяволите, и да ми помогнеш да изляза от тази проклета кола? Не мога да стана.
Като спринтьор на стартовата линия, Харпър се втурна и светкавично заобиколи колата. Не беше сигурен как да го направи, особено когато тя седеше с пламнало от гняв лице и очите й святкаха срещу него. Понечи да хване ръцете й и да я издърпа, но му хрумна, че може… да повреди нещо.
Затова се наведе, пъхна ръце под мишниците й и я повдигна.
Коремът й се притисна към него и сега по гърба му наистина потече пот.
Почувства движение там вътре… две силни ритвания.
Беше… необикновено.
Хейли веднага го отблъсна.
— Благодаря.
„Колко унизително“ помисли си тя. Просто не беше успяла да премести центъра на тежестта си или да стъпи достатъчно здраво навън, за да се измъкне от скапаната кола. Разбира се, ако той не беше настоял да се качи в неговата момчешка играчка, нямаше да се подложи на това унижение.
Искаше да изяде цяла кофа ванилов сладолед и да прекара останалата част от живота си във вана с хладка вода.
Рязко побутна входната врата и прекрачи прага.
Виковете „Изненада!“ накараха сърцето й да подскочи до гърлото и едва не загуби контрол над все по-неиздръжливия си пикочен мехур.
От тавана на приемната висяха розови и сини гирлянди, майсторски навити на спирали, а в ъглите се полюшваха огромни бели балони. Кутии, опаковани в красива хартия и вързани с панделки, образуваха пъстра планина върху висока маса. Стаята беше пълна с жени. Стела и Роз, всички момичета, които работеха в градинарския център, и дори някои от редовните клиентки.
— Не гледай толкова уплашено, момиче. — Роз се приближи и обви ръка около раменете й. — Нима мислеше, че ще станеш майка, без да сме устроили женско парти в твоя чест?
— Направили сте го за мен?!
На лицето й разцъфтя усмивка, въпреки че очите й преливаха от сълзи.
— Ела и седни. Можеш да си позволиш чаша от пунша на Дейвид с шампанско, няма да навреди.
— Това е… — Видя стола в средата на приемната, Украсен с гирлянди и балони като трон. — Не знам какво да кажа.
— Тогава ще поседя до теб скъпа. Аз съм Джолийн, мащехата на Стела. — Докосна ръката и корема на Хейли. — Никога не преставам да бърборя.
— Заповядай.
Стела й донесе чаша пунш.
— Благодаря. Толкова съм ви благодарна. Това е най-милото нещо, което някой е правил за мен. През целия ми живот.
— Можеш да си поплачеш. — Джолийн й подаде кърпичка с дантела по края. — После адски ще се позабавляваме.
Наистина се забавляваха. Безброй ахкания и възклицания при вида на малките дрешки, одеялцата, меки като облаци, ръчно изплетените терлички, дрънкалките, играчките и плюшените животинки. След това глупави игри които биха харесали само на жени по време на парти в чест на бъдеща майка.
Сърцето на Хейли, което от няколко дни беше свито на топка, най-сетне се поуспокои.
— Това е най-страхотният купон, в който съм участвала — каза тя, замаяна и изтощена, и погледна множеството подаръци, които Стела старателно бе подредила на масата. — Зная, че е организиран за мен. Доволна съм, но и на всички ни беше забавно, нали?