Въздухът стана студен и кожата й настръхна. Но това, което я накара да отвори очи, не бе страх, а съжаление. Прикова поглед в жената, застанала до креватчето.
Тази вечер златисторусите й коси бяха разпуснати и в безпорядък. Бе облечена с бяла нощница, изцапана на подгъва. Изразът на очите й издаваше… Хейли би казала — лудост.
— Не е имало кой да ти помогне, нали? — Ръцете й леко затрепериха, но продължи да гали корема си и да говори, загледана в силуета. — Навярно не е имало никого до теб, когато си се чувствала така изплашена. Аз щях да полудея, ако бях сама. И не знам какво бих правила, ако се случи нещо с бебето ми. Как бих продължила да живея ако ми бъде отнето. Дори и мъртва, няма да го понеса. Мисля, че донякъде те разбирам.
След тези думи Хейли чу пронизителен звук, който се изтръгна от съкрушена от страдание душа.
Миг по-късно остана сама.
В понеделник Хейли отново седеше на табуретката си. Не обръщаше внимание на болките в гърба. Когато за пореден път се наложи да повика някого да я замести, за да се дотътри до тоалетната, подхвърли шеговито, че пикочният й мехур се е свил до размер на грахово зърно.
На връщане се помота навън не само за да изпъне краката си, а и да се види със Стела.
— Може ли да ползвам почивката си сега? Искам да открия Харпър и да му се извиня. — Цяла сутрин с ужас бе очаквала този момент, но не можеше повече да го отлага.
— Не го намерих в неделя, но днес навярно отново е в пещерата си.
— Върви. А, преди малко говорих с Роз. Свързала се е с онзи експерт. Доктор Карнеги. Има среща с него в края на седмицата. Може би ще постигнем известен напредък. — Стела я огледа с присвити очи. — Знаеш ли какво, една от нас ще дойде с теб на прегледа утре. Не искам да шофираш повече.
— Все още се побирам зад волана. Макар и малко трудно.
— Сигурно, но или Роз, или аз ще те откарам. Време е и да минеш на половин работен ден.
— Да намалите работното ми време би било все едно да ме вкарате в лудница. Стига, Стела, много жени работят до последно. Добрата страна на това, че трябва да отида при Харпър, е разходката.
— Разходка, да — съгласи се Стела. — Но не и вдигане на каквото и да било.
— Престани да натякваш — засмя се тя, докато се отправяше към оранжерията за присаждане.
Спря пред вратата. Бе репетирала това, което искаше да каже, но го обмисли още веднъж. Щеше да приеме извинението й. Майка му го бе възпитала добре, а доколкото го познаваше, Хейли вярваше, че има и добро сърце. Но държеше да разбере, че просто напоследък тя изпада в странни настроения.
Отвори вратата. Обичаше мириса вътре. Беше пълно с експерименти и възможности. Надяваше се някой ден Харпър или Роз да й преподаде урок за тази част от отглеждането на растения.
Видя го в далечния край, съсредоточен върху работата си. Имаше слушалки на ушите и потропваше в такт с ритъма, който звучеше в тях.
Господи, колко сладък изглеждаше! Ако го беше срещнала в книжарницата, преди животът й да се промени, щеше да пофлиртува с него или да направи всичко възможно той да започне да я сваля. Тези тъмни, вечно разрошени коси, тази изваяна брадичка и поглед на мечтател. И тези красиви ръце.
Можеше да се обзаложи, че е завъртял главите на поне десетина момичета, а още толкова чакат на опашка да получат шанс.
Тръгна към него, но внезапно спря изненадана, когато Харпър рязко вдигна глава и се обърна.
— За бога, Харпър! Мислех, че ще те стресна.
— Какво? Какво? — Той присви очи, докато сваляше слушалките. — Какво?
— Не предполагах, че си ме чул.
— Аз… — Не я беше чул. Бе усетил уханието й. — Имаш ли нужда от нещо?
— Дойдох да ти се извиня, че през последните няколко седмици ти се сопвах всеки път, когато отвориш уста. Държах се като ужасна кучка.
— Не. Е, да, но няма нищо.
Хейли се засмя и се приближи, за да види какво прави той. Държеше нещо, подобно на сноп стъбла.
— Хваща ме страх. Какво ще правя, как ще се справя? — Защо трябва непрекъснато да се чувствам дебела и грозна?
— Не си дебела. А грозна никога няма да бъдеш.
— Много мило, че го казваш. Но бременността не вреди на зрението ми. Зная какво виждам в огледалото всеки божи ден.
— Значи тогава знаеш, че си красива.
Тя се усмихна и очите й заблестяха.
— Сигурно съм за оплакване, щом се чувстваш длъжен да флиртуваш с една сприхава бременна.