— Не бих… не се чувствам… — Най-малкото му се искаше да пофлиртува с нея. — Както и да е. Струва ми се, че ти си по-добре.
— Определено. Бях започнала да се самосъжалявам, а всъщност мразя мисли от рода на „горката аз“. Дори не подозирах, че майка ти и Стела ще организират тържество в моя чест. Доста си поплаках. Но после стана адски забавно. Кой би предположил, че едно женско парти може да е върхът? — Притисна ръце към корема си и се засмя. — Познаваш ли мащехата на Стела?
— Не.
— Има страхотно чувство за хумор. Така ме разсмя, че едва не изстрелях бебето още тогава. А госпожа Хагърти…
— Хагърти? Нашата госпожа Хагърти е била на купона?
— Не само беше, а спечели състезанието със заглавия на песни. Трябваше да напишем колкото се може повече заглавия с думата baby. Никога няма да познаеш за коя песен се сети тя.
— Добре. Предавам се.
— Baby got back.
Харпър се усмихна широко.
— Госпожа Хагърти е написала заглавие на рап песен?
— Дори я изрецитира.
— Сега вече лъжеш.
— Наистина! Е, само последните два реда. Едва не се подмокрих. Но ще забравя за какво съм дошла. Ти се опита да ми помогнеш за най-страхотната изненада на света, а аз мърморех и хленчех. Лазех по нервите ти, както се изрази ти. Искрено съжалявам.
— Няма за какво. Жената на един приятел роди преди няколко седмици. Кълна се, че накрая ми се струваше, че от устата й стърчат вампирски зъби. И че очите й стават червени на моменти.
Хейли отново се засмя и потърка корема си отстрани.
— Дано аз не стана толкова лоша, преди…
Замълча и на лицето й се изписа озадачение, когато почувства леко пукване в тялото си. Осъзна, че дори го е чула. Като внезапно скъсване на ластик.
Между краката й потече вода.
Харпър издаде сподавен вик на уплаха, сякаш някой го беше стиснал за гърлото. Скочи на крака и запелтечи, докато Хейли се взираше в локвата на пода.
— Ооо! — промълви тя.
— Всичко е наред, не се безпокой. Може би… може би трябва…
— За бога, Харпър! Не съм се изпишкала на пода. Водите ми изтекоха.
— Водите? — Той примигна и пребледня като мъртвец. — А, тези води. Господи! Боже мой! Мамка му! Седни, седни, ще…
„Линейка, по дяволите!“
— Майка ми…
— Мисля, че е най-добре да тръгнем веднага. Малко подраняваме. — Усмихна се насила, за да не се разпищи. — С две седмици. Сигурно бебето няма търпение да излезе и да види за какво е цялата суматоха. Нали ще ми помогнеш? Боже мой, изплашена съм до смърт!
— Всичко ще е наред. Просто се дръж за мен. Имаш ли болки?
— Не. Все още не.
Харпър имаше чувството, че ще припадне. Но ръката му стабилно я подкрепяше. Извърна глава към нея и приятелски й се усмихна.
— Хей — съвсем леко докосна корема й той, — честит рожден ден, бебчо.
— О, господи! — Лицето й просто сияеше, когато излязоха навън. — Това е страхотно!
Стела не можеше да роди вместо нея, но се постара да свърши почти всичко друго… или да го възложи на някого. Хейли нямаше предварително опакована чанта с багаж, но Стела бе съставила списък. Едно обаждане до Дейвид вдигна всички на крак, докато тя шофираше към болницата. Позвъни на лекаря, за да го уведоми за състоянието на Хейли, остави съобщение на гласовата поща на баща си и на домашния му телефонен секретар да се погрижи за момчетата и започна да напътства Хейли за дишането при първите контракции.
— Ако някога реша да се омъжа, да си купя къща или да обявя война, ще разчитам на теб за подробностите.
Стела погледна към нея и я видя да разтрива корема си.
— Аз съм твоят човек. Справяш ли се?
— Да. Неспокойна съм, вълнувам се и… господи, ще имам бебе!
— Ще имаш страхотно бебе.
— В книгата пише, че по пътя бременната може да се държи ужасно, затова, ако ти се разкрещя и започна да те наричам с обидни имена…
— Знам как е. Няма да го приема лично.
Когато Роз пристигна, Хейли вече бе настанена в родилната зала. Телевизорът работеше… стар епизод на „Приятели“. Плотът под него бе украсен с бели рози, несъмнено по идея на Стела.
— Как е нашето мамче?
— Казаха, че напредваме бързо. — С поруменели страни и сияещи очи, Хейли протегна ръка към Роз. — Всичко е наред. Контракциите зачестяват, но не са много болезнени.
— Не иска епидурална упойка — осведоми я Стела.
— Аха — Роз докосна ръката на Хейли. — От теб зависи. Можеш да промениш решението си, ако стане твърде мъчително.
— Вероятно е глупаво и може би ще съжалявам, но искам да чувствам всичко. О! Вече го чувствам.
Стела се приближи и й помогна с насърчения за дишане. Хейли издиша за последен път, затвори очи и в този момент влезе Дейвид.