Часовете се нижеха, контракциите ставаха все по-чести и Хейли пъхтеше като парен локомотив. Стела й подаваше парченца лед и влажни кърпи, а Роз масажираше раменете й.
— Харпър! — заповяда генерал Ротшилд. — Разтрий корема й!
Той я изгледа с ококорени очи, сякаш му е наредила лично да изроди бебето.
— Какво да направя?
— Внимателно, с кръгови движения. Помага. Дейвид, тази музика…
— Не, харесва ми. — Хейли протегна ръка към Стела, когато почувства началото на поредната контракция. — Усили я, Дейвид, в случай че се разпищя. Ох, ох, мамка му! Искам да напъвам. Искам да го изтласкам навън още сега!
— Не, все още не. Съсредоточи се, Хейли. Справяш се чудесно. Роз, може би е време да повикаме доктора.
— Отивам — каза тя, вече тръгнала към вратата.
Когато стана време да напъва, лекарят застана между краката й и Стела видя двамата мъже леко да се намръщват. Подаде на Хейли единия край на хавлиена кърпа и хвана другия, за да й помогне да издържи, докато преброи до десет.
— Харпър! Застани зад нея, поддържай гърба й.
— Аз…
Запристъпва към вратата, но Роз препречи пътя му.
— Ако пропуснеш това чудо, никога не ще си го простиш.
Побутна го към леглото.
— Справяш се чудесно — повтори Стела. — Невероятна си. — Кимна, когато лекарят каза на Хейли отново да напъне. — Готова си. Поеми дълбоко въздух. Задръж го и напъни!
— Всемогъщи боже! — Въпреки глъчката, всички чуха как Дейвид преглътна с мъка. — Никога не съм виждал как става. Трябва да се обадя на мама и да й изпратя цяло ремарке с цветя.
— Господи! — Харпър дишаше едновременно с Хейли.
— Ето я главичката.
Тя опита да се засмее, с обляно в сълзи лице.
— Погледнете тази косичка! О, господи, не може ли вече да го извадим?
— Само рамената, скъпа, и готово. Още един мощен напън. Слушай! Вече плаче. Хейли, това е плачът на твоето бебе.
Самата Стела заплака, когато с последния тласък новият живот нахлу в стаята.
— Момиче е — нежно каза Роз, докато попиваше влагата от бузите си. — Имаш дъщеричка, Хейли. Прекрасна е!
— Момиче. Момиченце. — Хейли вече протягаше ръце. Когато сложиха бебето на корема й и Роз преряза пъпната връв, тя не престана да се смее и да милва телцето му от главата до петите. — О, погледнете я, погледнете я! Не, не ми я вземайте!
— Само ще я измият. Две секунди. — Стела се наведе и я целуна по главата. — Поздравления, мамче!
— Слушайте я. — Хейли хвана ръцете на Стела и Харпър. — И гласът й е прекрасен.
— Три килограма и сто грама — съобщи сестрата и отнесе вързопчето до леглото. — Четиридесет и осем сантиметра. И цяла десетка по Апгар2.
— Чувате ли това? — Хейли леко залюля бебето и го целуна по челото, по бузките и мъничките устни — Издържа първия си изпит с отличие. Гледа ме! Здравей! Здравей, аз съм мама. Толкова се радвам да те видя.
— Усмихнете се! — Дейвид щракна още една снимка — На какво име се спря?
— Избрах го, докато напъвах. Ще се казва Лили защото, докато я раждах, виждах лилии и усещах аромата им. Ще бъде Лили Роуз Стар. Роуз от Розалинд и Стар от Стела3.
Деветнадесета глава
Изтощена и развълнувана, Стела влезе в къщата. Въпреки че часът за лягане отдавна беше минал, очакваше момчетата й да дотичат, но вместо тях я посрещна Паркър и тя трябваше да изтърпи изблика му на радост. Взе го на ръце и го целуна по носа, когато се опита да оближе лицето й.
— Знаеш ли какво, малък космат приятелю? Днес ни се роди бебе. Първото ни момиченце.
Прибра косите си назад и изведнъж се почувства виновна. Роз беше тръгнала от болницата преди нея и навярно стоеше горе, заета да укротява момчетата.
Когато се отправи към стълбите, във фоайето влезе Лоугън.
— Голям ден.
— Най-големият — съгласи се тя. Не очакваше той да е тук и осъзна, че докато бе помагала на родилката, целият й грим се бе размазал от пот. Освен това едва ли ухаеше свежо. — Много ти благодаря, че се погрижи за момчетата.
— Няма проблем. Изкопаха две страхотни дупки. Но дрехите им са толкова мръсни, че ще поискаш да ги изгориш.
— Имат достатъчно. Роз при тях ли е?
— Не. В кухнята е. Дейвид се зае да скалъпи нещо набързо и дочух слух за шампанско.
— Още шампанско? В болницата едва не се удавихме. Най-добре е да отида да строя войниците.