— Вече се отдадоха на заслужена почивка. Още преди девет. Копането на дупки с изтощителна работа.
— О! — Зная, че обеща да ги докараш, когато се обадих да ти кажа за бебето, но не очаквах да ги сложиш да си легнат.
— Бяха капнали. Взехме хубав душ по мъжки, пъхнаха се под завивките и заспаха за по-малко от пет секунди.
— Толкова съм ти задължена.
— Можеш да ми се отплатиш.
Приближи се, плъзна ръце около нея и я целуна така че вече замаяната й глава сякаш подскочи от раменете й.
— Уморена ли си? — попита той.
— Да. Но това е най-приятната умора на света.
Пръстите му затанцуваха из косите й, а другата му ръка остана обвита около талията й.
— Как са новото хлапе в квартала и майка му?
— Чувстват се страхотно. Хейли е истинско чудо. Не прояви слабост нито за миг през седемте часа родилни мъки. Бебето подрани с около две седмици, но премина изпитанието като шампионка. Само със сто грама е по-лека от Гевин, когато се роди той, но на мен ми трябваше двойно повече време, за да го убедя да излезе.
— Би ли искала да имаш трето?
Лицето й стана още по-бледо.
— Е, ами…
— Май те изплаших. — Усмихнат, Лоугън обгърна раменете й. — Да видим какво има в менюто, освен шампанско.
Не я бе изплашил съвсем. Но я накара да се почувства малко неспокойна. Тя тъкмо започваше да свиква с новата си връзка, а той вече намекваше за деца.
Разбират се, може да беше просто естествена, нехайна забележка, уместна при тези обстоятелства. Или някаква шега.
Каквото и да бе намерението му, я накара да се замисли. Дали искаше още деца? Беше зачеркнала тази възможност след загубата на Кевин и безмилостно бе изключила биологичния си часовник. Разбира се, физически можеше да роди още едно дете, но за да създаде нов живот, не беше достатъчна само физическа способност.
Вече имаше две здрави, жизнени деца. И носеше цялата отговорност за тях — емоционална, финансова и морална. Да мисли за трето означаваше трайна връзка с мъж. Брак, бъдеще, споделяне не само на това, което тя вече имаше, а и на всичко, което щеше да изгради занапред. Означаваше промяна на посоката.
Бе дошла в Тенеси, за да се върне при корените си и да пусне тези на семейството си в същата почва. Да е близо до баща си и да даде на децата си възможността често да се виждат с дядо си и баба си, които искаха да ги опознаят.
Майка й никога не бе проявявала особен интерес към тях и не се виждаше като баба. Това щеше да наруши младежкия имидж който се стремеше да поддържа.
Ако радарът на майка й засечеше мъж като Лоугън, веднага щеше да го улови.
Ако Стела се колебаеше заради това, положението изглеждаше отчайващо. „Несъмнено е една от причините“, реши тя. Иначе нямаше да й хрумне.
Не беше ненавиждала никого от съпрузите на майка си, но и не бе имала желание да се сближава с тях, нито пък те с нея. На колко години беше при втория брак на майка си? „Колкото Гевин — спомни си тя. — Да, около осем“.
Бе принудена да се премести в ново училище, нова къща в нов квартал и в началото й се виеше свят, докато майка й изживяваше адреналинова треска и се отдаваше на романтика с новия си съпруг.
Този брак продължи… колко? „Три-четири години“, припомни си тя. После още една изнервяща година, докато майка й водеше бракоразводни битки, отново преместване в нов дом, нова работа и ново начало.
И ново училище за Стела.
Дълго време след това майка и имаше само гаджета.
Но да търпи безразсъдните авантюри на майка си и горчивия им край също беше изнервящо.
„Винаги краят се оказваше горчив“, спомни си Стела.
Когато майка й се омъжи за трети път, тя учеше в колеж и живееше самостоятелно. Навярно именно благодарение на това бракът продължи близо десет години. Не бе имало дете, което да усложнява нещата. Все пак последва още един развод, съпроводен с безброй кавги, почти по същото време, когато самата тя остана вдовица.
Годината бе ужасна във всяко отношение и майка й я завърши с още един кратък несполучлив брак.
Странно, но дори откакто порасна, Стела не можеше да прости на майка си, че така упорито я поставя на второ или даже трето място след собствените си нужди.
Тя нямаше да постъпи така с децата си. Нямаше егоистично да се впусне в лекомислена авантюра с Лоугън или да допусне да бъдат изтласкани на заден план в сърцето й, защото се е влюбила в него.
Все пак отношенията им се задълбочаваха твърде бързо. Струваше й се разумно да ги забави леко, докато добие по-ясна представа.
Освен това, отсега нататък щеше да е твърде заета, за да мисли за брак. Не трябваше да забравя, че не й беше предложил да се омъжи за него и да стане майка на децата му, за бога. Просто беше подхвърлил една шега, а тя правеше от мухата слон.