— Да, както и за да се самопоканя на вечеря у Роз, което по заобиколен път означава вечеря с теб. Не се и надявам да мога да те отведа далеч от бебето в скоро време.
Стела не можа да сдържи усмивката си.
— Явно някой чете и моите мисли. Толкова е забавно в къщата да има бебе. Ако успея да я открадна от Хейли за час и да спечеля състезанието с Роз, бих си поиграла с нея като с… кукла. Всички тези прекрасни малки дрешки. Не съм имала момиченце и не предполагах какво забавление могат да бъдат бебешките роклички.
— Когато те попитах дали появата на Лили те кара да се замислиш за трето, ти изпадна в паника.
— Не съм изпаднала в паника.
— Тогава, да кажем, че се стегна. Защо?
— Не е необичайно жена на моите години, с две поотраснали деца, да се стегне при намек за още едно бебе.
— Аха. Отново се стегна, когато казах, че искам момчетата да дойдат при мен утре.
— Не, просто вече имах планове…
— Няма смисъл да ме заблуждаваш, Червенокоске.
— Нещата се развиват твърде бързо, и то в посока, която не бях предвидила.
— Щом държиш да планираш всичко на този свят, навярно трябва да ти начертая карта, по дяволите.
— Мога да я начертая и сама. И няма смисъл да избухваш. Ти ме попита. — Стела се спря до висока конструкция, покрита с пасифлора. — Мислех, че на юг животът тече бавно.
— Когато те видях за първи път, ти ме вбеси.
— Много благодаря.
— Трябваше да се досетя какво ще последва — продължи той. Почувствах го като сърбеж между плещите. На място, което, колкото и да се мъчиш, не можеш да достигнеш, за да се почешеш. И на мен ми се иска нещата да се развиваха по-бавно. Общо взето не виждам смисъл да прибързвам в каквото и да било. Но знаеш ли, Стела, човек не може да планира кога ще се влюби. А аз се влюбих в теб.
— Лоугън!
— Очевидно е, че това те изпълва със страх. Мисля, че възможните причини са две. Или нямаш чувства към мен и се боиш, че ще ме нараниш, или изпитваш дълбоки чувства, които те плашат. — Откъсна един цвят с бели венчелистчета и дълги сини тичинки и го закрепи между виещите й се къдрици. Нехаен романтичен жест, в контраст с раздразнението в тона му. — Повече ми допада втората не само защото е в мой интерес, а заради това, което се случва и с двама ни, когато те целуна.
— Между нас има привличане. Химия.
— Знам каква е разликата. — Обхвана раменете й и задържа ръцете си върху тях. — Ти също, защото и двамата вече сме го преживели. Били сме влюбени, така че и двамата знаем.
— Мисля, че си прав. Донякъде затова ми се струва, че отношенията ни напредват твърде бързо. — Стела обхвана китките му и почувства силата и непоколебимата му воля. — Познавах Кевин цяла година, преди връзката ни да стане сериозна, и още една, докато започнем да говорим за бъдеше.
— Аз прекарах почти толкова време с Рей. Но ето ни сега, Стела. Ти си преживяла трагедия, а аз — раздяла поради стечение на обстоятелствата. Знаем, че за нищо няма гаранции, независимо колко дълго и старателно човек е кроил планове.
— Разбира се. Освен това, трябва да мисля не само за себе си.
— Тримата вървите в пакет. — Лоугън плъзна длани нагоре-надолу по ръцете й и се отдръпна. — Не съм глупак, Стела. И не се стремя да се сприятеля с децата ти, за да се добера до теб. Истински ги харесвам. Радвам им се, когато са край мен.
— Знам това. — Тя леко притисна ръцете му и отпусна своите. — Знам го — повтори. — Личи си, когато някой се преструва. Проблемът не е у теб, а у мен.
— Това е най-ужасното нещо, което можеш да кажеш.
— Да, но е истина. Знам какво е да си дете, чиято майка скача от връзка на връзка. При нас нещата не стоят така — побърза да добави тя, повдигна ръце и потърка поруменелите си от яд страни. — Аз също го знам. Но факт е, че целият ми живот се върти около тези момчета. Така и трябва да бъде.
— Не мислиш ли, че и моят би могъл да се върти около тях? Ако не вярваш, че съм способен да им бъда като баща, защото не са създадени от мен, тогава наистина проблемът е у теб.
— Необходимо е време, за да…
— Нали знаеш какво се прави, за да порасне растение като това здраво и силно? — Посочи с палец към храста. — Слага се присадка и се получава нов плод и цвят. А чрез хибридизиране става по-устойчиво, може би нов вид.
— Да. Но изисква време.
— Трябва да започнеш отнякъде. Не мога да обичам момчетата така, както ти. Но бих могъл да ги обикна по своему, ако ми дадеш шанс. Искам този шанс. Искам да се оженя за теб.
— О, господи! Не мога… ние не… — Стела притисна ръце към гърдите си и си пое глътка въздух, който не достигна до дробовете и — Предлагаш ми брак. Лоугън! Дъхът ми спря.