— Построихме цяла беседка. — Потен и изпоцапан, Гевин се втурна да грабне Паркър. — И засадихме растения, които ще плъзнат по нея.
— Каролски джасмит.
„Каролински жасмин“, преведе си Стела неправилно произнесеното от Люк наименование. Добър избор.
— Влезе ми треска. — Люк протегна мръсната си ръка и показа лепенката на показалеца си. — Голяма. Помислихме, че ще трябва да я извадим с нож. Но не се наложи.
— Е, слава богу! Ще сложим спирт за дезинфекция.
— Лоугън вече сложи. И изобщо не плаках. Ядохме сандвичи с много неща вътре и пихме пепси.
— И се повозихме на ръчната количка — едва успя да вземе думата Гевин. — Аз работих с истински чук.
— Ооо! Имали сте натоварена програма. Лоугън няма ли да влезе?
— Не каза, че има друга работа. Виж. — Гевин пъхна ръка в джоба си и извади смачкана банкнота от пет долара. — Получихме по една, защото сме добри и заслужаваме да бъдем евтина работна ръка вместо роби.
Стела не можа да сдържи смеха си.
— Страхотно повишение! Поздравления! Е, да вървим да се поизмием.
— После ще се наплюскаме като прасета. — Люк хвана ръката й. — Така каза Лоугън, когато стана време да обядваме.
— Да оставим свинското плюскане за обедните почивки, когато работите.
По време на къпането и вечерята не престанаха да говорят за Лоугън. Бяха толкова уморени, че се отказаха от допълнителния час за игри, който им се полагаше в събота.
В девет вече бяха дълбоко заспали и за първи път от незапомнени времена насам Стела нямаше какво да прави. Опита се да почете или поработи, но не можа да се съсредоточи върху нито едно от двете.
Обзе я приятно вълнение, когато чу Лили да капризничи.
Излезе в коридора и видя Хейли, която се опитваше да успокои плачещото бебе.
— Гладна е. Мислех да поседна в хола и да погледам телевизия докато я кърмя.
— Нали нямаш нищо против компания?
— Не, разбира се. Толкова самотна се чувствах днес, когато Дейвид беше на езерото, вие с Роз на работа, а момчетата на гости. — Хейли седна, разкопча блузата си и подаде гърдата си на Лили. — Ето. Така е по-добре, нали? Сложих я в раничката „кенгуру“, която ми подарихте, и си направихме хубава разходка.
— Полезно е и за двете ви. Какво искаш да гледаш?
— Всъщност нищо. Просто щях да пусна телевизора, за да чувам гласове.
— Какво ще кажеш за още един? — Роз се промъкна зад нея и се усмихна на Лили. — Исках да й се порадвам. Вижте я как суче!
— Няма проблеми с апетита — потвърди Хейли. — Днес ми се усмихва. Казват, че е реакция, предизвикана от газове но…
— Какво разбират? Нима някой може да влезе в главата на едно бебе?
— Лоугън ми предложи да се омъжа за него.
Не знаеше защо го изрече. Сякаш нещо го тласна от ума към езика и.
— Господи! — изкрещя Хейли и побърза да сниши глас и да успокои Лили. — Кога? Как? Къде? Това е супер! Най-сензационната новина. Разкажи ни всичко.
— Няма много за разказване. Предложи ми го вчера.
— След като влязох да сложа бебето да спи? Знаех си, че е намислил нещо.
— Не смятам, че го беше планирал. Направи го импулсивно, а после се разсърди, когато се опитах да изтъкна разумни доводи, че не бива да прибързваме.
— Какви доводи? — промълви Хейли с недоумение.
— Познавате се едва от януари — заговори Роз, гледайки Стела. — Ти имаш две деца. И двамата сте били женени и носите известен багаж от предишните си бракове.
— Да. — Стела издаде дълга въздишка. — Именно.
— Когато човек знае, просто знае — възрази Хейли. — Независимо дали са минали пет месеца или пет години. Той се държи страхотно с децата ти. Луди са по него. Това че и двамата сте били женени, трябва да ви помага да предвиждате опасностите. Не схващам какъв е проблема. Обичаш го, нали?
— Да. Съгласна съм донякъде с всичко, което каза, но… различно е, когато си млада и необвързан. Можеш да си позволиш повече рискове. Поне ако не си жена като мен. Какво ще стане, ако той иска деца, а аз — не? Трябва да реша дали бих се съгласила да родя друго дете на този етап, дали тези, които вече имам, ще са щастливи и осигурени занапред. С Кевин имахме ясни планове.
— Но ясните ти планове са рухнали — изтъкна Роз. — Не е толкова лесно да се решиш на втори брак. Аз чаках дълго и взетото решение се оказа погрешно. Но мисля, че ако на твоята възраст бях срещнала мъж, който ме кара да се чувствам щастлива, с радост прекарва съботните си дни с децата ми и ме довежда до лудост в леглото, веднага бих приела.
— Но току-що самата ти изреди причините, поради които за мен е твърде рано.
— Изредих причините, които би изтъкнала ти. Разбирам те, Стела. Но има нещо друго — и двете го разбираме или поне би трябвало. А то е, че любовта е ценен дар, който много скоро може да ни бъде отнет. Ти получи втори шанс да я изживееш. Бих те нарекла късметлийка.