Стела повдигна ръце и обхвана лицето му.
— Харесва ми.
— Добре, защото Харпър работи като луд учен, докато добие това наситено тъмносиньо. Ще почакаме и ще видим какво ще се получи.
— Прав си. — Срещна погледа му. — Ще видим какво ще се получи.
— На мен се полага честта да й дам име. Реших да я нарека „Сънят на Стела“.
Сърцето й едва не излетя.
— Лъгала съм се за теб, Лоугън. Всъщност ти си съвършен.
Внимателно обви ръка около саксията с цветето, сякаш беше дете, ново и безценно. След това преплете пръсти с неговите и заедно тръгнаха през озарената от луната градина.
В къщата, изпълнена с ухания на цветя, бавно пристъпваше друга жена. Пристъпваше и ридаеше.