— Извинявай. Не мога да свикна да използвам. — Стела влезе и се ослуша. — Много е тихо. Нали не си оковала момчетата с вериги в мазето?
— Баща ти ги заведе в „Пийбоди“ да погледат следобедната разходка на патиците. Реших, вместо да отида с тях, да потренирам йога. — Наклони глава встрани. — Кучето си подремва на верандата. Изглеждаш доволна.
— Имам право. Назначиха ме.
— Знаех си, знаех си! Поздравления! — Джолийн разпери ръце да я прегърне. — Дори за миг не съм се съмнявала. Роз Харпър е умна жена. Не би отминала ценна находка.
— Стомахът ми все още е свит, а нервите ми са обтегнати до крайност. Би трябвало да почакам, докато татко и момчетата се приберат, но… — Извади шампанското. — Какво ще кажеш да вдигнем ранен тост за новата ми работа?
— Иска ли питане? Толкова се радвам за теб, че ще се пръсна! — Джолийн обви ръка около раменете й, докато влизаха в голямата приемна — Кажи ми, какво мислиш за Роз?
— Не е толкова страшна. — Стела сложи бутилката на плота и я отвори, а Джолийн извади две високи чаши от шкафа със стъклени врати. — Много земна и пряма, уверена. А къщата…
— Красива е. — Джолийн се засмя, когато тапата пукна. — Господи, какъв ужасен звук сред следобедната тишина! Харпър Хаус е собственост на фамилията Харпър от поколения. Всъщност тя беше Ашби по мъж… след първия си брак. Когато вторият се провали, отново стана Харпър.
— Разкажи ми нещо пикантно, Джолийн. Татко няма да го направи.
— Опитваш се да развържеш езика ми с шампанско, за да научиш някоя и друга клюка? Благодаря, скъпа. — Настани се на една табуретка и повдигна чашата си. — Първо, за смелите нови начинания на нашата Стела.
Стела докосна чашата й със своята и отпи.
— Мм! Превъзходно е. А сега — пикантните подробности.
— Омъжи се съвсем млада, едва на осемнадесет. Безспорно си подхождаха: и двамата произлизаха от добри семейства, от една и съща среда. По-важното е, че се ожениха по любов. Личеше си от пръв поглед. Бе почти по същото време, когато аз хлътнах по баща ти, а една жена разбира, когато и друга изживява същото. Беше късно родено дете. Мисля, че майка й наближаваше четиридесетте, когато тя се появи. След раждането непрекъснато беше болнава или просто й харесваше да се прави на крехка съпруга, както смятаха някои. Както и да е, Роз загуби и двамата си родители в период от две години. Беше бременна с втория си син… Остин. Двамата с Джон наследиха Харпър Хаус. Най-малкият едва прохождаше, когато Джон загина. Знаеш колко й е било тежко.
— Разбира се.
— През следващите две-три години почти не излизаше от онази къща. Когато отново започна да се появява сред хора, да организира приеми и прочее, се подхванаха неизбежните догадки. За кого ли ще се омъжи и кога. Видяла си я. Красива жена е.
— Поразително красива.
— Тук, на юг, потеклото означава много. Жена с нейната външност и произход би могла да има всеки мъж, когото пожелае. По-млад, по-възрастен или на нейните години, ерген или женен, богат или беден. Но тя отгледа момчетата си сама.
„Сама“, помисли си Стела, докато отпиваше отново шампанско. Напълно разбираше избора й.
— Успяваше да пази личния си живот в тайна, което никак не се нравеше на обществото в Мемфис. Спомням си, всички заговориха за нея, когато уволни градинаря… всъщност двамата. Подгонила ги с машината за изкореняване на плевели към изхода на имението.
— Наистина ли? — Стела ококори очи от удивление. — Наистина ли?
— Чувала съм тази история, истинска или измислена, доста пъти. Тук често предпочитаме една забавна лъжа пред баналната истина. Явно са унищожили част от растенията й или нещо подобно. След това не позволяваше на никого да работи в градината й. Вършеше всичко сама. Пет години по-късно, мисля, започна да изгражда градинарския център в западния край на имението. Преди около три години се омъжи и се разведе, преди окото ти да мигне. Скъпа, какво ще кажеш за по още една чаша от това чудесно шампанско?
— Разбира се. — Стела наля. — Какъв беше проблемът с втория съпруг?
— Хм! Голям сваляч. Убийствено красив и двойно по-чаровен. Казваше се Брайс Кларк и твърдеше, че роднините му са от Савана, но не зная дали да вярвам и на едва дума, излязла от устата му, дори ако е позлатена. Както и да е, изглеждаха зашеметяваща двойка, но той обичаше да прекарва времето си в компанията и на други зашеметяващи дами, а венчалната халка не го накара да промени навиците си. Скоро тя го изрита.
— По-добре за нея.
— Не си поплюва.
— Убедих се в това.
— Бих казала, че е горда, но не суетна, непреклонна, но не сурова, поне не твърде сурова, въпреки че някои не биха се съгласили. Добра приятелка и страховит враг. Можеш да влезеш под кожата й, Стела. Ще се справиш с всичко.