— Паркър… като Питър Паркър. Името на…
— Спайдърмен. И аз съм отгледала три момчета.
— Разбира се.
Стела взе още един куфар и картонена кутия. Усети мускулите си да се напрягат, докато Роз носеше товара си с очевидна лекота.
— Канех се да попитам кой още живее тук, какъв друг персонал имате.
— Само Дейвид.
— Така ли? Когато пристигнахме, спомена, че вече няма да е малцинство като единствен мъж в къщата.
— Точно така. Досега бяхме аз, Дейвид и Печалната невеста. — Роз внесе багажа вътре и продължи нагоре по стълбите с него. — Нашият призрак.
— Вашият…
— Би било жалко стара къща като тази да не е обитавана от дух.
— Добра гледна точка.
Стела реши, че Роз се шегува с нея като новодошла в града, която все още не е чула местните легенди. Измислиците за призраци бяха неизменна част от историята на много известни фамилии. Затова не обърна особено внимание.
— Можете да се настаните в западното крило. Мисля, че стаите, които сме предвидили, ще ви бъдат най-удобни. Аз съм в източното крило, а Дейвид живее в стаите до кухнята. Всеки разполага с достатъчно лично пространство, което винаги сме смятали за важно в добрите взаимоотношения.
— Това е най-красивата къща, която съм виждала.
— Нали? — Роз спря за миг и надникна през прозореца с изглед към една от градините й. — Понякога през зимата прониква влага и често се налага да викам водопроводчик или електротехник, но обичам всеки сантиметър от нея. Някои биха казали, че е твърде голяма за сама жена.
— Твоя собственост е. Семейно наследство.
— Точно така. И ще остане моя каквото ще да става. Ето тук. Всяка стая има тераса. Ти ще решиш дали вратата за терасата на момчетата да се заключва. Предположих, че за тях, на тази възраст, ще е по-добре да живеят в една стая, особено на ново място.
— Безспорно. — Стела влезе след Роз. — О, със сигурност ще им хареса. Голямо пространство, много светлина. — Остави кашона и куфара върху едното от двете еднакви легла. — Но се боя за антиките.
Прокара ръка по старинния скрин.
— Мебелите са предназначени за ползване. Само творбите на изкуството трябва да се пазят.
— Повярвай ми, тези думи ще ги зарадват.
„Господи, дано не повредят нещо“.
— Твоята стая е съседната. Банята е обща за двете. — Роз посочи и кимна. — Мисля, че поне в началото ще искаш да бъдеш близо до тях.
— Идеално!
Стела влезе в банята. Голямата вана върху четири лъвски лапи стоеше на висок мраморен подиум до огромен прозорец. Тоалетната бе отделена с висока чамова преграда и имаше старинно казанче със синджир. Момчетата щяха да полудеят, щом го видят!
До мивката, която се намираше над друг подиум, се виждаше медна тръба за затопляне на кърпи, на която вече бяха окачени пухкави морскозелени хавлии.
През свързващата врата в стаята нахлуваше светлината на зимното слънце и падаше върху дъбовия паркет с естествени шарки.
Удобната холова гарнитура беше поставена с лице към малката камина от бял мрамор, над която висеше картина на градина, пълна с разцъфнали летни цветя.
Цял куп копринени възглавнички в нежни пастелни цветове украсяваха леглото с ефирен балдахин от бял и бледорозов воал. Тоалетката с дълго елипсовидно огледало беше от лъскав махагон, както и изящният малък скрин и резбованият гардероб.
— Започвам да се чувствам като Пепеляшка на бала.
— Ако пантофката ти приляга. — Роз остави куфарите на пода. — Искам да ти харесва и момчетата ти да бъдат доволни, защото ще изисквам от теб много работа. Къщата е голяма и скоро Дейвид ще ви разведе из нея. Няма да се засичаме често, освен ако не пожелаем да се срещнем. — Нави ръкавите на ризата си и хвърли поглед наоколо. — Не съм общителна жена, но обичам компанията на хора, които харесвам. Мисля, че ти ще си сред тях. Вече харесвам децата ти. — Погледна часовника си. — Ще взема горещия шоколад, на който никога не мога да устоя, и ще се залавям за работа.
— Бих искала да ти покажа някои от идеите си по-късно днес.
— Добре. Заповядай.
Стела изпълни намерението си, Възнамеряваше да вземе и децата със себе си след срещата е училищната директорка, но сърце не й даде да прекъсне заниманията им с Дейвид.
Край на тревогите й, че няма да свикнат да живеят в нова къща с непознати хора. Вече й се струваше, че на нея ще й бъде най-трудно да се приспособи.
Този път избра по-подходящо облекло. Груби обувки, които бяха стъпвали по доста кал, поизносени джинси и черен пуловер. С куфарчето си в ръка се отправи към главния вход на градинарския център.
На бюрото седеше същата жена, но в момента обслужваше клиентка. Стела забеляза малка дифенбахия във вишневочервена саксия и четири стръка бамбук, вързани с декоративна панделка, вече поставени в кутия.