Допря устни до челото й, а след това се отдръпна назад.
— Всеки път, когато успея да те разбера донякъде, изниква нещо ново и съвсем различно — каза тя. — Аз съм се влюбвала само веднъж истински и то беше всичко, което очаквах. Не зная какво очаквам сега, освен това, което имам. Не зная, Лоугън. Не съм сигурна дали имам смелостта отново да поема към ръба, за който говориш.
— Ако нещата продължат да вървят в посоката, в която са поели за мен, и не ги спреш, можеш да полетиш от него, без да си го искала.
— Не е таткова лесно да бъда тласната нанякъде против волята си. — Този път тя се приближи и хвана ръката му. — Лоугън, дълбоко съм трогната от признанието ти, че изпитваш подобни чувства към мен. Нуждая се от време, за да разбера какво става със самата мен.
— Най-добре ще бъде — каза той след секунда, — ако успеем да запазим темпото, с което се развиват отношенията ни.
Дрехите й бяха сухи, но ужасно измачкани, а косите й почти бяха удвоили нормалния си обем.
Скочи от колата и потръпна от ужас, когато видя Хейли и Роз, седнали на люлката с високи чаши в ръце.
— Трябва само да се преоблека — извика. — Няма да се бавя.
— Има предостатъчно време — отвърна Хейли и дяволито присви устни, докато Стела бързаше към къщата. — Нали знаеш какво означава една жена да се появи с адски намачкани дрехи и петна от трева по задника? — подхвърли тя.
— Предполагам, че е била у Лоугън.
— Любов на открито.
Роз се задави с глътка чай и дрезгаво се засмя:
— За бога, Хейли!
— Ти правила ли си го някога навън?
Роз въздъхна.
— В далечното, тъмно минало.
Стела знаеше със сигурност че говорят за нея. Руменината, избила по лицето й, обхвана цялото й тяло, докато тичаше към спалнята. Свали дрехите си и ги хвърли в коша за пране.
— Няма причина да се срамувам — промърмори тя на себе си, докато отваряше гардероба. — Никаква.
Сложи чисто бельо и най-сетне се почувства по-нормално.
Когато посегна към блузата си, усети студа.
Настръхна, почти очаквайки този път някоя ваза или лампа да полети към нея.
Но събра смелост, обърна се и застана лице в лице с Печалната невеста. За първи път я видя ясно, въпреки че слабата светлина преминаваше през нея като през дим. Все пак различи чертите й, фигурата, русите масури и печалните очи.
Бе застанала на прага на банята между нейната спалня и тази на момчетата.
Но на лицето й нямаше изписан гняв. Не излъчваше неодобрение, а дълбока, неутешима скръб.
Страхът на Стела изчезна и на негово място се появи съжаление.
— Иска ми се да можех да ти помогна. — Притискайки блузата към гърдите си, плахо пристъпи напред. — Но не зная нито коя си, нито какво те е сполетяло. Защо си толкова тъжна?
Жената извърна глава и с насълзени очи погледна към стаята зад себе си.
— Не са си отишли — успокои я Стела. Никога не бих се разделила с тях. Те са целият ми живот. В момента са при баща ми и съпругата му… при дядо си и баба си. Просто ще им погостуват. Ще ги поглезят една вечер, ще хапнат сладолед на корем и утре ще се върнат. — Предпазливо направи още една крачка, с пресъхнало гърло. — Обичат баща ми и Джолийн. Но тук е толкова тихо, когато ги няма, нали?
Господи, говореше на привидение! Опитваше се да завърже разговор с призрак. Защо животът й бе станал толкова странен?
— Не можеш ли да ми кажеш нещо, което би помогнало? Опитваме се да открием истината и навярно, когато успеем… Не можеш ли да ми кажеш поне името си?
Стела повдигна треперещата си ръка и я протегна напред. Тъжните очи срещнаха погледа й и ръката й премина през образа. Последва студ и миг на необясним ужас, след който всичко изчезна.
— Можеш да говориш — промълви Стела в празната стая. — Щом пееш, значи можеш и да говориш. Защо мълчиш?
Разтърсена, тя се облече и с мъка прихвана косите си с шнола. Сърцето й не престана да бие учестено, докато се гримираше, и не би се изненадала да зърне онова печално лице в огледалото.
Обу се и най-сетне слезе на долния етаж, твърдо решена да остави смъртта зад гърба си и да се подготви за новия си живот.
Седемнадесета глава
Може би в личния й живот темпото й изглеждаше бавно, но работните часове бяха убийствени. Когато пролетта изпълни всичко с буйна зеленина и температурите започнаха да се доближават до нормалните за разгара на лятото, в градинарския център заприиждаха доволни клиенти — колкото за да поразгледат и купят нещо, толкова и за да си побъбрят с персонала.
Всеки ден касетки с разсад за градински цветя, саксии с многогодишни растения и цели горички от храсти и декоративни дръвчета излизаха през вратата.