— Трябва да я наблюдавам зорко като орлица — обясни Стела. — Лобелинята е прекрасна, нали?
Жената погледна касетката, която държеше.
— Харесва ми този тъмносин цвят. Мислех да сложа до нея от тази червена салвия и може би малко мексикански астри.
— Звучи идеално. Интересна и пъстра комбинация, с цял сезон цъфтеж.
— Имам още място в задния край на градината, но не съм сигурна какво да засадя там. — Клиентката прехапа устни и огледа масите, отрупани с примамлива стока. — Бих приела препоръка от вас, ако имате време.
— За това сме тук. Имаме чудесни ружи, по-високи от астрите. А ако искате нещо, което да се съчетава добре със салвията, тези невени ще изглеждат фантастично. Видяхте ли хемиграфиса?
— Дори не знам как изглежда — призна жената със смях.
Стела и показа растение с металнолилави листа и накара Хейли да подбере невени. Двете напълниха още една касетка.
— Радвам се, че сте се спрели и на игловръха. Виждате ли как бялото изпъква сред ярките цветове? Всъщност начинът, по който са подредени тук, може да ви даде представа как ще изглеждат в градината ви. — Стела кимна към касетките. — Просто личи как всички тези растения взаимно се допълват.
— Нямам търпение да ги засадя. Съседките ми ще позеленеят от завист.
— Просто ги изпратете при нас.
— Няма да е за първи път. Редовна клиентка съм от откриването на фирмата. Живеех на около два километра оттук, но преди две години се преместих по-близо до Мемфис. Сега се налага да пътувам тридесет километра, но винаги откривам нещо специално, така че си струва.
— Радвам се да го чуя. Има ли още нещо, с което Хейли или аз бихме могли да ви помогнем? Имате ли нужда от пръст, от естествен или изкуствен тор?
— Мога да ги намеря и сама. Но всъщност… — Жената се усмихна на Хейли. — … и бездруго количката ми вече е пълна. Ако повикате някой силен младеж да отнесе това сандъче до касата, а после до колата ми, ще взема и него.
— Ще се погрижа. — Стела хвърли последен предупредителен поглед към Хейли. — А ти бъди послушна.
— Сестри ли сте? — обърна се клиентката към Хейли.
— Не. Тя е шефката ми. Защо?
— Напомняте ми за нас двете със сестра ми. Все още понякога смъмрям малката си сестричка, както тя теб, особено когато се безпокоя за нея.
— Наистина ли? — Хейли погледна натам, накъдето бе тръгнала Стела. — Тогава бихме могли да се наречем сестри.
Макар и да се съгласяваше, че физическите упражнения са полезни за бъдещите майки, Стела не искаше този етап от бременността си Хейли да работи по цял ден а после да изминава близо километър пеша до къщата. Едва успяваше да я придума да се качи в колата, за да я откара.
— Обичам да ходя пеш.
— Когато се приберем у дома и хапнеш нещо, можем да си направиш малка разходка в градината. Но не бива да вървиш толкова дълго, при това сама. Нося отговорност за теб, малката.
— Значи ще ме хокаш така още цял месец?
— Разбира се.
— Познаваш ли госпожа Тейлър? Жената, на която помогнахме да избере летните цветя?
— Е?
— Помислила, че сме сестри, защото се държиш с мен така, както тя с по-малката си сестра. Тогава се почувствах поласкана. Но това започва да ме плаши.
— Жалко.
— Мога да се грижа за себе си.
— Да, аз също.
Хейли въздъхна.
— Не е заради теб, а заради Роз. Скоро хората ще започнат да си мислят, че ми е майка.
Стела забеляза, че сваля обувките си.
— Болят ли те краката?
— Добре са.
— Имам страхотен гел за отекли ходила. Ще ти дам малко от него, когато стигнем, и не е зле да полегнеш за няколко минути.
— Вече почти не мога да ги достигна. Чувствам се…
— Дебела, тромава и мудна — довърши Стела.
— И глупава мърморана. — Хейли тръсна влажните си коси назад. Толкова я дразнеха, че й се искаше да ги оскубе. — Едва издържам в тази жега и съм готова да се заям с всеки. — Когато Стела усили климатика, очите й запариха от отчаяние и чувство за вина. — Всички сте толкова мили с мен, а аз дори не го оценявам. Струва ми се, че съм бременна от цяла вечност и ще остана така завинаги.
— Мога да ти обещая, че скоро това ще свърши.
— Стела… Филмът, който гледахме на курса… жената, снимана по време на раждане… просто не виждам как бих се справила. Мисля, че няма да мога.
— Ще бъда до теб. Ще го преживееш, Хейли. Няма да те лъжа, че е лесно, но ще е вълнуващо. Страхотна тръпка. — Стела сви по алеята и видя момчетата си да тичат из двора с кучето и Харпър, увлечени в импровизирана игра на бейзбол. — Освен това, уверявам те, че си струва. Ще го разбереш веднага щом вземеш бебето в ръце.