— Не мога да си представя, че ще бъда майка. По-рано можех, но сега, когато наближава, ми е все по-трудно.
— Разбира се. Никой не може да си представи това чудо. Простено ти е, че си притеснена. Нормално е.
— Значи засега всичко е наред.
Когато паркира, синовете й дотичаха.
— Мамо, мамо! Ударих топката милион пъти.
— Милион? — Стела погледна Люк с широко отворени очи. — Това сигурно е рекорд.
— Ела да поиграеш с нас, мамо. — Гевин сграбчи ръката й, а Паркър подскочи и сложи предни лапи на крака й. — Моля те!
— Добре, но едва ли ще надмина постижението ви.
Харпър заобиколи колата и застана до вратата на Хейли. Влажните му къдрици се подаваха под бейзболната шапка, а по ризата му имаше петна от трева и кал.
Хейли не можа да пъхне краката си в обувките. Чувстваше ги горещи, отекли и сякаш вече не бяха нейните. В гърлото й напираха сълзи на гняв.
— Бременна съм — сопна се тя, — не съм инвалид.
Остави обувките си на пода и слезе боса. Не се сдържа и грубо отблъсна протегнатата ръка на Харпър.
— Просто ме остави на мира!
— Извинявай.
Той пъхна ръце в джобовете си.
— Задушавам се, когато всички бдят над мен денем и нощем.
Хейли гневно запристъпва към къщата, макар да и беше трудно да върви, без да залита.
— Просто е уморена, Харпър. — Може би отново твърде загрижена, Стела я проследи с поглед, докато влезе в къщата. — Уморена и раздразнителна. Така е с всички бременни.
— Навярно трябва да спре да работи.
— Ако й предложа това ще се разфучи. Не е зле да бъде съсредоточена върху работата. Държим я под око и внимаваме да не се претовари, което е част от проблема. Предполагам, че се чувства обградена с твърде много внимание.
— Мамо!
Протегна ръка към нетърпеливите си синове.
— Ще се сопне на всеки, които й предложи помощ. Не е лично.
— Добре. Е, трябва да се измия и преоблека. — Харпър се обърна към момчетата, които вече се боричкаха за пластмасовата бухалка. — Чао. Следващия път ще разбия и двама ви.
Следобедът беше задушен и загатваше за наближаващото лято. Дори при включен климатик, Стела едва дишаше в малкия си офис. Беше се предала на времето и дошла на работа по потник и тънък памучен панталон. Нямаше смисъл да се бори с косите си и просто ги бе прихванала високо с шнола.
Тъкмо приключваше със съставянето на плана за следващата седмица и се канеше да актуализира един от каталозите, когато някой почука на вратата.
— Влез. — Машинално посегна към термоса със студено кафе, което бе започнала да си приготвя сутрин. Сърцето й подскочи, когато влезе Лоугън. — Здравей. Мислех, че днес си при Фийлдс.
— Не мога да работя в този дъжд.
— О!… — Стела се завъртя към прозореца и видя плътната завеса от дъждовни капки. — Не бях забелязала, че вали.
— Всички тези цифри и графи те карат да загубиш представа за всичко наоколо.
— Случва се.
— Чудесен ден за кръшкане. Какво ще кажеш да се поразходим в дъжда, Червенокоске?
— Не мога. Широко разпери ръце. — Работа.
Лоугън седна на ръба на бюрото й.
— Доста натоварен сезон. Роз няма да те упрекне, ако си позволиш малко почивка в един дъждовен следобед.
— Вероятно. Но самата аз бих се упрекнала.
— Така и предположих. — Взе странна кутия за моливи, очевидно изработена от детски ръце, и я огледа. — От Гевин или Люк?
— Гевин, на седем години.
— Избягваш ли ме, Стела?
— Не. Може би донякъде — призна тя. — Но не напълно съзнателно. Затрупани сме с работа — и тук, и у дома. На Хейли й остават само три седмици и се старая да съм до нея през повечето време.
— Ще можеш ли да се освободиш поне за няколко часа в петък вечерта, да кажем? Да отидем на кино?
— В петък вечер обикновено излизам с децата.
— Добре. Дават нов филм на „Дисни“. Ще ви взема около шест. Първо ще хапнем пица.
— О, аз… — Стела се облегна назад и го изгледа намръщено. — Това беше подло.
— Целта оправдава средствата.
— Лоугън, ходил ли си някога на кино с две хлапета в петък вечер?
— Не. — Отдалечи се от бюрото и се усмихна широко. — Ще бъде ново приключение. — Заобиколи бюрото, плъзна ръце под лактите й и я повдигна от стола с такава лекота, че я накара да настръхне. — Започваш да ми липсваш.
Докосна устните й със своите и нежната им ласка прерасна в гореща целувка, докато тялото й се плъзгаше по неговото и краката й търсеха пода. Обви ръце около врата му, преплете пръсти и ги задържа на тила му, докато се опомни.
— Изглежда, ти също започваш да ми липсваш — каза тя, преди да се отдръпне назад. — Доста мислих.
— Не се и съмнявам. Непрекъснато го правиш. — Усука кичур от косите й. — Ще се видим в петък.