- Бъди добро момиче - каза той.
- Кой си ти и какво си направил с брат ми? - не се сдържа тя.
Но й беше приятно в прегръдката му, затова се притисна отново към него. Сега се чувстваше малко по-добре.
- Страхувам се, Джак - прошепна тя.
Онази вечер те бяха там с Аги. Тя не можеше да е мъртва. Не можеше да е истина. Не беше възможно — във всякакъв смисъл на тази дума. Но те видяха трупа й в моргата онази сутрин. Именно те двамата с Джак идентифицираха тялото, защото номерът на Мими фигурираше на първо място в телефона на Аги. Бяха държали безжизнените й ръце. Видяха лицето й, замръзналия на него писък. Още по-лошо, видяха белезите на врата й. Немислимо! Направо нелепо. Просто не се връзваше. Сякаш светът се беше обърнал с главата надолу. Това противоречеше на всичко, на което ги бяха учили. Мими дори не можеше да го осмисли.
- Това е някаква шега, нали?
- Не, не е шега - отвърна Джак и поклати глава.
- Да не би просто да е завършила цикъла по-рано? - попита Мими с надежда, без реално да разчита, че ще намерят някакво обяснение на случилото се.
Трябваше да има някакво. Подобни неща просто не се случваха. Не и на тях.
- Не. Направили са тестовете. Има и нещо още по-лошо - кръвта й я няма.
Мими усети как по гърба й полазват тръпки.
- Как така я няма? - ахна тя.
- Била е изцедена до капка.
- Имаш предвид...
- Изконсумирана докрай - кимна Джак.
Сестра му се отдръпна от него.
- Шегуваш се. Не говориш сериозно. Това просто не е... възможно.
Отново тази дума. Последните два дни не спираше да изскача в ума й, от събота сутринта, когато получиха обаждането. Повтаряха я родителите й, Старейшините, всички. Случилото се с Аги просто не беше възможно, по този въпрос всички бяха единодушни. Мими се доближи до един отворен прозорец, застана на светлината и усети приятния гъдел на слънцето. Нищо не можеше да ги нарани.
- Ще има заседание за приемане на новите. Днес изпратиха поканите.
- Вече? Но те все още не са започнали да се променят. Това не е ли против правилата? - запротестира Мими.
- Все пак имаме извънредна ситуация. Всички трябва да са предупредени. Дори неузрелите.
- Да, предполагам - въздъхна Мими.
Не й харесваше мисълта позицията й да бъде заета от младите попълнения.
- Аз се връщам в клас. Ти къде отиваш? - попита я Джак, докато пъхаше ризата си в панталоните. Безполезно действие, защото когато посегна към ученическата си чанта, тя пак се измъкна.
- В „Барнис“ - отвърна Мими и сложи слънчевите си очила. - Нямам какво да облека за погребението.
ГЛАВА 6
Вторият час на Скайлър беше по етика. На него можеха да присъстват и ученици от първи и втори курс, за да изпълнят изискването за изучаване на разнообразни дисциплини.
Дискусията водеше господин Орион, къдрокос мъж с големи мустаци и малки кръгли очила, дълъг нос и афинитет към огромни, провиснали пуловери, който седеше в средата на стаята.
Скайлър седна близо до прозореца и придвижи стола си до кръга около господин Орион. В стаята имаше само десет души, стандартната бройка за един клас. Скайлър нямаше как да не забележи, че Джак Форс не е на обичайното си място. Не беше му казвала и дума през целия срок и се зачуди дали той въобще си спомняше, че я е поздравил в петък.
- Някой от вас познаваше ли добре Аги? - попита преподавателят, макар въпросът да беше излишен.
„Дюшен“ беше от онези училища, че срещнеш ли съученик дори години след завършването, сядаш да изпиете по нещо и да поговорите за семействата си. Дори да не сте си разменили и една дума по време на следването, знаете всичко един за друг до най-личните подробности.
- Никой ли? - попита господин Орион.
Блис Люелин плахо вдигна ръка,
- Аз - каза тя стеснително.
- Искаш ли да споделиш някой от спомените си за нея?
Блис свали ръка и се изчерви. Спомени? Какво изобщо знаеше тя за Аги? Освен че обичаше дрехите, пазаруването, както и малкото си кученце Снежанка. Беше порода чихуахуа, също като кучето на Блис, и на Аги й харесваше да го облича в миниатюрни дрешки. То си имаше умалени версии на някои ог любимите пуловери на Аги, за да са в тон. Това бе почти всичко, което Блис знаеше за нея. А и нима можеше да познаваш някого истински? Пък и Аги беше приятелка на Мими, не нейна.
Блис отново се замисли за онази фатална нощ. Тя и Дилън говориха дълго в тясната уличка между клубовете. Когато изпушиха последната цигара, той най-после се върна в „Банката“, а тя с нежелание се върна в „Блок 122“ при Мими с нейните претенции. Аги не беше на масата и Блис така и не я видя през остатъка от вечерта.