Научи основното от близнаците Форс - намерили я в задната стаичка, където от клуба оставяха припадналите след злоупотреба с наркотици. „Блок 122“ старателно пазеше от таблоидите малката си мръсна тайна, като подкупваше щедро ченгетата и журналистите от клюкарските хроники. В повечето случаи надрусаният се свестяваше след няколко часа и го пращаха в дома му (почти) читав, а после гой разказваше на приятелите си: „И после се събуждам в оня килер, брато, представяш ли си? Егаги странното пътешествие!“
Но онази вечер нещо се беше объркало. Не успели да свестят Аги. А когато „линейката“ (разбирай джипът на собственика) я закарала в спешното отделение, вече била мъртва. От свръхдоза наркотици, заключили всички. Нали са я намерили в малката стаичка... Какво друго би могло да е?
Само че Блис знаеше, че Аги не е докосвала наркотици. И тя като Мими предпочиташе да ходи на солариум и да пуши цигари. В кръга на близначката Форс се гледаше с презрение на наркотиците.
- Нямам нужда нещо да ме „извисява“; самият живот ме стимулира - казваше Мими.
- Тя беше... мила - каза най-после Блис. - И много обичаше малкото си кученце.
- Преди време имах папагал - добави едно момиче със зачервени очи. Същото, което подаваше кърпички на Мими, докато плачеше в коридора. - Когато той умря, сякаш загубих част от себе си.
И така, от трагедия изведнъж смъртта на Аугуста - Аги - Карондолет се превърна в дискусия за това, че „и домашните любимци са хора”, къде в града имаше гробища за животни и дали е етично да клонираш домашния си любимец.
Скайлър едва прикриваше презрението си. Харесваше господин Орион, харесваше лекия му подход към живота, но беше отвратена от начина, по който допусна нещо истинско - смъртта на едно ненавършило шестнайсет момиче, което всички познаваха - да се превърне в нещо тривиално, удобна възможност да говорят за проблемите си. Всички бяха виждали Аги да се пече в двора на училището, да играе скуош в гимнастическия салон или да се тъпче със сладкиши на благотворителните продажби (както всички популярни момичета в „Дюшен”, Аги също имаше любовна афера с храната, която беше в пълно противоречие с кльощавото й тяло).
Вратата се отвори и всички обърнаха погледи към зачервеното лице на Джак Форс. Той се извини за закъснението си на господин Орион, който му махна с ръка да седне.
Джак тръгна устремено към единственото свободно място в стаята - точно до Скайлър. Изглеждаше уморен, ризата му беше измачкана и висеше от широките му торбести панталони. По тялото на Скайлър премина тръпка, кожата й настръхна - но усещането не бе неприятно. Какво се бе променило? И преди бяха седели един до друг, и тя не му обръщаше никакво внимание. Той не я погледна в очите, а тя беше твърде притеснена, за да се обърне към него. Колко странно, че и двамата бяха там в онази нощ, толкова близо до мястото, на което Аги беше срещнала смъртта.
И ето че още едно момиче от свитата на Мими бърбореше за своя хамстер, който умрял от глад, когато семейството отишло на почивка.
- Толкова много обичах Бобо - заподсмърча тя, докато останалите ученици изказваха съчувствието си.
Последваха всевъзможни истории за смъртта на обични гущери, канарчета и зайци.
Скайлър завъртя възмутено очи и започна да си драска в тетрадката. Когато вече не можеше да понася разглезените си егоцентрични съученици, безкрайните уроци по математика и особеностите на клетъчното деление, от което те избиваше на прозявка, тя грабваше молива. Обичаше да рисува. Момичета и момчета в стил аниме, с огромни очи; дракони; духове; обувки. В момента разсеяно рисуваше профила на Джак, когато една ръка се протегна и надраска бързо нещо в тетрадката й. Тя се сепна и закри с ръка рисунката си.
Джак Форс кимна мрачно и посочи с молив към думите, които беше написал.
Не е било свръхдоза. Аги е била е убита.
ГЛАВА 7
Щом Блис излезе, веднага забеляза лъскавия ролс-ройс, който я чакаше отпред. Почувства се неудобно, както винаги, когато видеше колата. Сестра й Джордан, единайсетгодишна шестокласничка, я чакаше отпред. И тях ги бяха пуснали по-рано, въпреки че много бегло познаваха Аги.
Вратата се отвори и отвътре се показаха елегантни, дълги крака. Втората майка на Блис, Боби-Ан Шепърд, в розов велурен анцуг (с разкопчан цип, за да се вижда пищното й деколте) и обувки „Гучи“ с високи токчета, излезе от колата и се заоглежда сред множеството.
Блис за пореден път си пожела мащехата й да я остави да се прибере вкъщи пеша или да си вземе такси като всяко нормално момиче от „Дюшен“ Ролс-ройсът, дизайнерските дрехи, дванайсегкаратовите диаманти - всичко бе в стил Тексас, отчайващо провинциално. За двата си месеца в Манхатън Блис беше научила, че тук човек не трябва да демонстрира благосъстоянието си. Най-богатите деца в класа носеха „Олд Нейви“ и получаваха скромни джобни пари. Ако им трябваше кола, родителите им избираха някоя марка, която не се набиваше на очи. Дори Мими ползваше таксита. На демонстрациите на положение и богатство не се гледаше с добро око. Естествено, зацапаните дънки и разнищените пуловери на същите тези деца идваха от най-скъпите бутици в Сохо и струваха петцифрени суми.