Выбрать главу

Мими изгледа злобно Скайлър и се врътна с навирен нос.

Блис остана на мястото си и погледна Скайлър:

- Поздравления. Мен също ме избраха.

- Ами... добре. Мерси - отвърна Скайлър шокирана, че някой от обкръжението на Мими е благоволил да я заговори.

- Към кабинета по изкуства ли отиваш? - попита я Блис приятелски.

- Ами... - тя се поколеба, не беше сигурна какво точно иска от нея тексаското момиче.

За щастие видя Оливър до фонтаните и веднага тръгна към него, като напълно забрави за Блис.

- Хей!

- О, здравей, Скай - поздрави я той и обгърна с ръка слабите й раменете.

Двамата тръгнаха по коридора към кабинета по изкуства. Дилън вече беше там и им се усмихваше иззад грънчарското си колело. Беше с престилка, а ръцете му бяха изцапани с глина до лактите.

- Не е ли готино да се нацапаш? - попита ги той.

Те се изкикотиха одобрително и седнаха от двете му страни. Скайлър нагласи триножника си, а Оливър извади плочките си за дърворезба. Никой не забеляза Блис Люелин, която седеше в другия край на стаята и ги наблюдаваше съсредоточено.

Докато рисуваше, в един момент Скайлър вдигна поглед и видя Джак Форс, който се бе надвесил над масата на Кити Мълинс и се възхищаваше на скулптурата й на сиамска котка. На врата й забеляза издайническа смучка.

Не само тя ги видя. Оливър вдигна вежди, но за нейна радост не каза нищо. Джак явно си бе намерил гадже. Скайлър се запита дали подава и на нея загадъчни бележки по време на час. Хм. Усети как я обзема раздразнение, но бързо го прогони. Оливър се направи, че размахва невидима брадва зад гърба на Форс, и Скайлър избухна в смях. След това веднъж завинаги прогони Джак от мислите си.

ГЛАВА 14

Блис погледна над платното си. Учителят им по изкуства жестикулираше енергично и й обясняваше нещо за пейзажа й, но тя не го слушаше, а не спираше да поглежда към мястото, където седеше Дилън.

По нищо не личеше да я е забелязал. Естествено, когато се засичаха някъде, той се държеше приятелски, но точно в това беше проблемът - приятелски и нищо повече. В крайна сметка, може да не са се целунали в музея онзи следобед. Може би е загубил интерес, което беше голям удар за егото и душата й.

Беше толкова несправедливо, особено като се имаше предвид до каква степен я бе обсебил. Мислеше за него много по-често, отколкото се полага на един обикновен приятел, който дори не се движеше в нейната компания. Актьорът й се бе обадил, моделът настояваше за среща, а тя не можеше да мисли за друго освен за тъмните къдрици на Дилън и начина, по който я гледаше с големите си тъжни очи. Изглежда, беше от онези момчета, които нарушаваха правилата и бяха готови да посрещнат каквото дойде. Точно това й харесваше у него, то разбунваше душата й.

Сега го гледаше как говори с приятелите си - момичето с готическото излъчване, което избраха за модел, и симпатичното кльощаво момче с разчорлена коса - и изпита ревност. Дилън се шегуваше с тях, цапаше ги с глина, а те явно нямаха нищо против. Тримата, изглежда, много се забавляваха.

Когато часът свърши, всички се скупчиха на вратата -стълбището беше тясно и учениците слизаха в колона по един. Блис се озова точно до Дилън.

- Здравей - усмихна му се тя колебливо.

-Après vous, мадам - каза той галантно и й предложи да мине преди него.

Тя кимна в знак на благодарност и се позабави, за да види дали ще й каже още нещо - или може би отново ще я покани на среща. Но той не каза нито дума повече. Тя слезе по стълбите сама, докато той остана да изчака приятелите си. Блис почувства, че се е провалила.

След като обядва с Мими и свитата й, тя слезе в сутерена, за да си вземе учебниците за следващия час. Завари Скайлър да се преоблича за часа по физическо, наред с много други момичета и момчета.

Училището беше странна смесица от лукс и бедност. От една страна, в сутерена имаше амфитеатър с места за двеста зрители, но за съблекални място нямаше. Учениците трябваше да се преобличат в тоалетните, но понеже разполагаха само с пет минути за целта, повечето пренебрегваха правилата и се преобличаха в коридора. Момичетата бяха овладели до съвършенство техниката да измъкват сутиена през ръкавите на горната си дреха и после да обличат друг, спортен. На момчетата дори не им мигваше окото при тази гледка.

Едно от най-странните неща в „Дюшен“ беше, че момчетата и момичетата се възприемаха като братя и сестри, понеже се познаваха още от детската градина. Тийнейджърският стриптийз притесняваше само преподавателите, особено заблудения учител по история, който веднъж се бе натъкнал на полугола ученичка в коридора. Публичното преобличане беше само една от странностите, които съпътстваха образованието в „Дюшен“.