-Здравей, може ли да поговорим за малко? - попита Блис, като се облегна на шкафчето и загледа Скайлър, която пъхна глава в огромното спортно горнище.
Понеже беше нова, Блис предпочиташе да се преоблича в тоалетната. Не можеше да се почувства толкова комфортно, колкото останалите. Мими например обичаше да се разхожда важно по марков сутиен, все едно се намираше на плажа в Сен Тропе.
- Ъ-м-м? - попита Скайлър изпод дрехата, докато се бореше с лакти да се напъха в спортния си екип. Накрая свали със замах горнището и остана по фланелка и широки спортни панталони.
- Какво си намислила? - попита Скайлър, като я гледаше подозрително.
- Ти си приятелка с Дилън Уорд, нали?
- Да, и какво за него?
Тя погледна часовника си. Вторият звънец щеше да удари скоро и съучениците й вече бързаха по стълбите към салона.
- Просто... ти познаваш ли го добре?
Скайлър сви рамене. Не беше много сигурна какво точно я пита Блис. Естествено, че го познаваше добре. Тя и Оливър бяха единствените му приятели.
- Чух някои слухове - започна Блис и се заоглежда, за да види дали някой не ги слуша.
- О, така ли, какви? - попита Скайлър с вдигнати вежди, докато напъхваше пуловера си в шкафчето.
-Ами... че се е забъркал с едно момиче в Кънектикът това лято...
- Не съм чула нищо подобно - прекъсна я Скайлър. - Но хората тук говорят за всеки. Ти наистина ли вярваш на тази история?
Блис изглеждаше шокирана.
- Не, разбира се! Не вярвам и дума!
- Виж, трябва да тръгвам - каза Скайлър рязко, сложи на рамо ракетата си за тенис и пое нагоре по стълбите с широка крачка.
- Почакай - извика Блис и побърза да я настигне.
- Какво?
-Аз просто... Искам да кажа... - Тя сви рамене. -Съжалявам, че отношенията ни тръгнаха зле. Вината е моя. Може ли да започнем отначало? Моля те.
Скайлър присви очи. Удари вторият звънец.
- Закъснявам - каза хладно.
- Работата е там, че онзи ден с него ходихме до „Метрополитън“ и мисля, че си прекарахме добре, но оттогава той не ми говори - обясни Блис. - Знаеш ли дали си има приятелка?
Скайлър въздъхна. Ако закъснееше за час, щяха да уведомят баба й. В „Дюшен“ не раздаваха други наказания, само пращаха съобщения на родителите, които биха си направили харакири, ако децата им не влязат в „Харвард“. Тя се вгледа в Блис - беше нервна, на лицето й бе изписана надежда.
Макар и неохотно, Скайлър реши, че Блис може да не е един от клонингите на Мими. Нямаше права руса коса, нито надпис „Форс“ на екипа си по физическо като останалите момичета от бандата й.
- Доколкото знам, няма гадже. Спомена ми, че е срещнал някого онази вечер в клуба - каза накрая Скайлър, като наблюдаваше внимателно Блис.
Тя се изчерви.
- Така си и мислех - кимна Скайлър.
Макар да се опасяваше, че постъпва неразумно, тя омекна. Щом Дилън е завел Блис в „Метрополитен“, значи не може да е толкова лоша. Скайлър се съмняваше, че Мими въобще знае какво точно е „Метрополитен“. Животът й се въртеше около шопинга и ВИП-клубовете. Сигурно си мислеше, че „Метрополитен“ е някакъв нощен клуб.
- Ако питаш мен, карай по-кротко с него. Мисля, че наистина те харесва - добави тя и се усмихна окуражително.
- Наистина ли? Говорил ли е за мен?
- Всъщност не ми влиза в работата - каза Скайлър колебливо и сви рамене.
- Кое?
- Ами можеш да го поканиш на есенния бал. Сигурно няма и през ум да му мине да иде, но ако го поканиш, може да размисли.
Блис се усмихна. Балът беше на следващата вечер. Би могла да го покани. Родителите й нямаше как да не я пуснат. Това беше училищно събитие и несъмнено щеше да има достатъчно зорки очи, които да следят за благоприличието.
- Благодаря ти.
- Няма проблем - отвърна Скайлър и хукна по стълбите, без да я погледне повече.
Въодушевена от идеята, Блис написа нещо в тетрадката си, откъсна листа, напръска го с парфюма си и го пъхна в шкафчето на Дилън.
Беше поразена от безочливостта си. Досега не й се беше налагало да тича подир някое момче. Но пък за всяко нещо си имаше първи път.
ГЛАВА 15
Наричаха традиционния бал за начало на учебната година „вечеринката“, макар че той съвсем не бе някакво скромно празненство. Провеждаше се в историческото крило на сградата на Американската общност - огромно имение от червени тухли на Парк Авеню и Шейсет и осма улица. Организацията бе посветена на съхраняването на старата американска история, включително документи от времето на първите колонии и пътниците на „Мейфлауър“. На втория етаж се помещаваше библиотека е дървена ламперия, сводест таван и няколко уютни стаи, идеални за вечеря и танци. Много бъдещи младоженки даваха мило и драго за привилегията да празнуват сватбата си на Парк Авеню. Но за учениците от „Дюшен“ това беше просто мястото, където се провеждаше училищният им бал.