Малко по~рано същата вечер Скайлър и Оливър се излежаваха в стаята му и мързелуваха, но щом Скайлър спомена между другото, че не друг, а Дилън ще ходи на глупавия бал, Оливър веднага скочи.
- Да вървим.
- Ние? Защо? - възкликна Скайлър ужасена.
- Хайде, ще бъде забавно.
- Не, няма. Какво ще правим ние на някакъв снобарски бал? Ще гледаме как Мими Форс командори всички наред?
- Чух, че трапезата си я бивало.
- Не съм гладна.
- Хайде де, и без това няма какво да правим.
След вълнуващия уикенд миналата седмица, когато се вмъкнаха в „Банката“, наистина изглеждаше малко тъпо просто да си седят в стаята на Оливър и да четат списания.
- Добре - съгласи се тя. - Но трябва да си ида вкъщи да се преоблека.
- Разбира се.
Когато Оливър мина да я вземе, Скайлър беше облечена във вечерна дантелена рокля в стил 50-те години, бели ръкавици до китките, мрежести чорапогащи и обувки на високи токчета. Беше купила роклята от „И-Бей“ за трийсет долара. Беше без презрамки и подчертаваше тънката й талия. Полата беше разперена като изящна камбана, издута от тюлена фуста. В музикалната кутия на баба си откри перлена огърлица със сатенена панделка и си я сложи.
Оливър бе избрал тъмносин копринен смокинг, черна риза и черни панталони. За Скайлър беше донесъл венче от рози, което се носеше на китката.
- Откъде го взе? - попита Скайлър, докато го нахлузваше на ръката си.
- В Ню Йорк могат да ти доставят всичко, което поискаш - усмихна се доволно Оливър, а после й подаде бутониерата, за да я прикрепи на ревера му.
- Как изглеждаме?
- Идеално - отвърна той и й предложи ръка.
Пред величествената сграда на Американската общност завариха безброй лъскави черни коли, от които слизаха ученици по двойки - дама и кавалер. Момичетата носеха модни вечерни рокли и перлени колиета, а момчетата сини сака и вълнени панталони. Никоя не носеше гривна от цветя. Вместо това момичетата държаха красиви букети от калии, които захвърляха настрани веднага щом влезеха в залата.
- Явно нещо пак сме недоразбрали - отбеляза саркастично Скайлър.
Тръгнаха към горния етаж с намерението да се смесят с останалите. Като видяха роклята на Скайлър, няколко момичета взеха да си шушукат.
- Сигурно я е купила от „Марк Джейкъбс“ - прошепна едното.
- Или от магазин за маскарадни костюми - каза приятелката й.
Скайлър се изчерви от смущение.
Намериха Дилън на втория етаж, близо до масичката, отрупана с всякакви плодове. Носеше спортно сако от камилска вълна, елегантна черна риза и отлично скроени памучни панталони. В скута му седеше Блис Люелин, красивото червенокосо момиче от Тексас. Беше с тънка тясна рокля, полуотворени обувки на „Прада“ и обичайното колие от перли около лебедовата си шия.
- Здравейте - извика Дилън, щом ги видя. Стисна ръката на Оливър и целуна Скайлър по бузата. - Познавате Блис, нали?
Те кимнаха. Откога Дилън говореше с тексаски акцент? Явно наистина много си падаше по нея.
- Добре си се нагласил - пошегува се Скайлър и махна въображаема прашинка от сакото му.
- На „Хюго Бос ли е? - попита Оливър подигравателно, правейки се, че преценява внимателно материята.
- Да, и гледай да не ми го нацапаш - отвърна Дилън засегнато, но въпреки това се ухили.
Блис се усмихна радостно на двамата и намигна на Скайлър.
- Страхотна рокля - каза тя и, изглежда, наистина го мислеше.
- Благодаря - отвърна Скайлър.
- Е, разгледахте ли наоколо? Има страхотни неща за ха-пване на горния етаж - каза Дилън.
- Още не, сега отиваме.
Те оставиха двойката и взеха да си проправят път през тълпата към бюфета.
Стаята беше украсена с бели коледни лампички, а в дъното имаше елегантни подноси с топли и студени меса, сребърни чинии с изискани ордьоври и френски сладкиши, В средната стая момичета от аристократични семейства и богати момчета виеха тела в ритъма на някаква „тежка”раппесен. Лампите бяха изгасени и Скайлър виждаше лицата им в сянка. Направи й впечатление, че всички момчета носеха малки плоски бутилки, които се подаваха от джобовете им. От време на време изваждаха скришом шишетата, за да отпият или да налеят малко алкохол в чаените чаши на гаджетата си. Дори Оливър си беше донесъл бутилката с монограм. Наоколо кръжаха няколко учители, но, изглежда, никой не забелязваше потайното къркане или просто не им пукаше.