- Не се прибирай прекалено късно - каза Тринити и целуна дъщеря си по бузата. - Изглеждаш страхотно. Това роклята, която ти купих, ли е?
Мими кимна.
- Обиците са малко тежки за нея, не мислиш ли?
Мими се почувства засегната. Не понасяше да я критикуват.
- Мисля, че са много подходящи, майко.
Тринити сви рамене.
Мими забеляза, че баща й, който стоеше на прага, изглеждаше нетърпелив и говореше по мобилния си телефон. Напоследък беше още по-разсеян от обикновено. Нещо го притесняваше, беше непрекъснато замислен, забравяше разни неща. Онзи ден тя се прибра много след вечерния си час и той я видя да се промъква през кухнята, където той си наливаше поредната чаша бренди, но не й каза нито дума.
- Къде е Джак? - попита майка й и се огледа, сякаш очакваше да го намери скрит под тоалетката.
- Вече е там - обясни Мими. - Моят кавалер закъснява.
-Е, да се забавлявате добре - каза Тринити и потупа Мими по бузата. - Гледай да не се забъркаш в някоя голяма неприятност.
- Лека нощ - добави Чарле, затваряйки вратата на спалнята й.
Мими се погледна отново в огледалото. По някаква причина всеки път, когато родителите й излизаха за вечерта, тя се чувстваше отчаяна. Изоставена. Никога не свикна с това. Свали едрите обици. Майка й беше права, не бяха подходящи за роклята.
Малко след като родителите й тръгнаха, пристигна италианецът. Той нямаше нищо общо с човека, когото срещна в „Барнис“. Напереността му беше изчезнала заедно с хищническата му усмивка. Мими буквално я изсмука от него. Сега тя държеше контрола. Почти му се беше наситила -толкова бе лесен. Никой не беше на нивото й.
- Аз ще карам - заяви тя и взе ключовете от джоба му.
Той не се възпротиви.
Разстоянието до сградата на Американската общност беше много кратко, но Мими няколко пъти мина на червено и накара една линейка да отбие встрани, за да не се блъснат.
Тя спря пред къщата, където чакаше портиерът, и хвърли ключовете на момчето, което паркираше автомобилите. Италианецът я следваше като кученце. Двамата влязоха заедно в къщата.
Мими изглеждаше поразително в сатенената рокля с цвят на нощно небе. Косата й бе вдигната на висок кок, а единственият й аксесоар беше колие с перли от южните морета. Тя дръпна ръката на италианеца и го поведе по стълбите. Там се натъкна на най-добрата си приятелка Блис Люелин, която се целуваше страстно с онази отрепка Дилън Уорд.
- Здрасти-и-и - проточи Мими с леден глас.
Откога датираше тази история? Тя никак не обичаше да не е в течение на нещата.
Блис откъсна устни от тези на Дилън. Червилото й беше размазано, а косата - разрошена. Щом видя приятелката си, се изчерви. Дилън се усмихна самодоволно на Мими.
- Блис. В тоалетната. Веднага.
Блис се усмихна извинително на Дилън и без възражения последва приятелката си в женската тоалетна.
Мими провери кабинките и след като се увери, че вътре няма никой, се обърна към Блис:
- Какво, по дяволите, ти става? С този тип ли излизаш? Можеш да имаш всеки, когото си пожелаеш!
- Харесвам го - каза Блис наперено. - Готин е.
- Готин - повтори тя, като разтегли думата така, сякаш съдържаше десет срички - гоооотин.
- Какъв ти е проблемът? - попита Блис предизвикателно.
- Проблем? Аз нямам проблем. Кой е казал, че имам проблем? - попита Мими и се заоглежда театрално, сякаш изненадана, че наоколо няма никого.
- Да не би да е заради онази случка в Кънектикът? Той няма нищо общо.
- За какво говориш?
- Просто чух, че се забъркал в някакъв инцидент с едно момиче в Кънектикът - каза Блис. - Но каквото и да е, не е вярно.
Мими сви рамене. За пръв път чуваше за това, но не се изненада.
- Просто не разбирам защо си губиш времето с него.
- Защо го мразиш толкова? - попита Блис.
Мими се сепна. Тя наистина гледаше на него с прекалено отвращение. Защо всъщност го мразеше? Не беше сигурна, но имаше някакво предчувствие, а предчувствията й никога не я подвеждаха. Имаше нещо в това момче, което никак не й харесваше, но не можеше да определи точно какво.
- А какво му е на твоето гадже? Прилича на зомби - продължи Блис.
Италианецът ги беше последвал в женската тоалетна и в момента лигите му течаха върху касата на вратата. Всички гаджета на Мими изглеждаха така - като олигофрени.
- По-късно ще се занимавам с него.
- Връщам се при приятеля си - заяви Блис.