Скайлър се втурна през улицата, очаквайки да види труп, но момчето стоеше точно пред нея и прибираше рестото в портмонето си. После затвори вратата на таксито и то потегли. Беше си жив и здрав.
- Би трябвало да си мъртъв - прошепна тя.
- Моля? - попита той с усмивка.
Скайлър го позна - беше от нейното училище и се казваше Джак Форс. Небезизвестният Джак Форс. Беше капитан на отбора по лакрос, играеше главна роля в училищната пиеса, а курсовата му работа върху моловете бе публикувана в списание „Уайърд“. Освен това беше толкова красив, че тя дори не смееше да го погледне в очите.
Сигурно й се привиждаха разни неща. Вероятно просто й се бе сторило, че се хвърля под гумите на таксито. Явно беше много уморена.
- Не знаех, че си дроджър - издрънка неловко тя.
Така се наричаха феновете на транса.
- Всъщност не съм. Отивам ей там - отвърна Джак и посочи клуба в съседство с „Банката“, където някаква видимо дрогирана рокзвезда побутваше няколко свои хилещи се фенове да минат зад кадифеното въже.
- О, трябваше да се досетя - каза Скайлър, като се изчерви.
- Защо? - попита той с мила усмивка.
- Какво „защо“?
- Защо се извиняваш? Как би могла да се сетиш? Да не би да четеш мисли?
- Може и да чета. Може просто днес да не ми е ден -усмихна се тя.
Той флиртуваше с нея и тя отвръщаше на закачките му. Е, явно всичко е било плод на въображението й. Той определено не се беше хвърлил под колата.
Приятелското му държание я изненада. Повечето момчета в училище бяха толкова надути, че Скайлър изобщо не се занимаваше с тях. Бяха като извадени от калъп с марковите си дрехи и тъпи шеги. Почти не бе обръщала внимание на Джак Форс - беше от горния курс и идваше от Планетата на готините. Макар да учеха в едно и също училище, двамата се движеха в съвсем различни среди. А и беше брат-близнак на неукротимата Мими Форс, чиято едничка цел в живота беше да тормози и да унижава останалите.
- За някое погребение ли си се запътила? Кой е умрял и те е оставил бездомна? - й подхвърляше често Мими.
Всъщност къде беше тя? Те не бяха ли сиамски близнаци?
- Искаш ли да влезеш с мен? - попита Джак и се усмихна, показвайки равните си правилни зъби. - Аз съм член.
Преди тя да отвърне, Оливър се материализира до нея. Откъде се взе? И въобще как го правеше този номер, чудеше се Скайлър. Оливър притежаваше невероятната способност да изниква точно тогава, когато човек не го искаше около себе си.
- Ето къде си била, скъпа - каза той някак укорително.
Скайлър примига насреща му.
- Здрасти, Оли. Познаваш ли Джак?
- Че кой не го познава? - отвърна той и демонстративно го игнорира. - Идваш ли, бонбонче? - продължи със собственически тон. - Вече пускат.
В „Банката” вече се изливаше поток от облечени в черно тийнейджъри, наглеждани от охраната, докато минаваха между високите колони на сградата.
- Трябва да тръгвам - каза Скайлър извинително.
- Толкова бързо?
- Даже по-бързо - каза Оливър и се усмихна заплашително.
Джак сви рамене.
- До скоро, Скайлър - каза той, дръпна яката на вълненото си палто и тръгна в обратната посока.
- Изпреварили са ни - оплака се Оливър, щом се върнаха на опашката. Скръсти ръце; личеше си, че е раздразнен.
Скайлър не каза нищо, но сърцето й биеше лудо.
Джак Форс знаеше името й.
Придвижваха се напред сантиметър по сантиметър под надменния поглед на охранителя, застанал зад кадифеното въже.
- Запомни - вземат ли да се опъват, дръж се спокойно и мисли позитивно. В ума си трябва да видиш как влизаме вътре, разбра ли? - шепнеше настойчиво Оливър.
Скайлър кимна.
Продължаваха да се придвижват, докато един охранител вдигна месестата си лапа и ги спря.
- Покажете си личните карти - излая им той.
С треперещи пръсти Скайлър извади шофьорска книжка с чуждо име, но е нейната снимка. Оливър направи същото. Тя прехапа нервно устни. Сто процента щяха да я хванат и да я хвърлят в затвора. Но после си спомни какво й каза Оливър. Бъди спокойна. Уверена. Мисли позитивно.
Мъжът прекара личните им карти през машина с инфрачервени лъчи и тя не избибитка. Той се намръщи, изучи отблизо документите, а после ги изгледа недоверчиво.
Скайлър се опита да демонстрира спокойствие, каквото съвсем не изпитваше. Сърцето й биеше учестено. Разбира се, че изглеждам на двайсет и една. Била съм тук много пъти. Няма абсолютно нищо нередно с картата ми.
Охранителят отново прекара картата през машината, после поклати глава.
- Не е редовна - каза той.
Оливър погледна Скайлър с пребледняло лице. Тя имаше чувството, че всеки момент ще припадне. Досега не й се бе случвало да тръпне така уплашено. Минутите минаваха, хората на опашката зад тях започнаха да недоволстват.