- Хубаво. Да не забравиш за срещата на Комитета в понеделник.
Блис почти беше забравила за нея. Въобще не беше сигурна, че иска да е част от някаква претенциозна социална организация, но се налагаше да успокои Мими.
- Няма.
Мими я проследи с поглед, докато излизаше. Каква загуба. Блис се опитваше да си извоюва независимост и това я безпокоеше. Най-много от всичко мразеше бунтовете на подчинените си. Тя излезе от тоалетната, като дръпна италианеца за вратовръзката да я последва. Следващата сцена обаче буквално я порази.
Брат й танцуваше с онова момиче Ван Алън. Сега вече наистина й се догади.
Когато беше с Джак, Скайлър имаше чувството, че времето е спряло. Дори не осъзнаваше, че се намира в стая, пълна с потни тийнейджъри. Двамата се движеха в пълен синхрон. Джак внимателно придържаше тялото й близо до неговото, така че усещаше дъха му по кожата си. Беше странно, че го вижда толкова ясно в тъмното, докато всички останали бяха просто размазани сенки. Затвори очи и за миг видя двамата заедно, но облечени различно. Намираха се в същата бална зала, в същата къща, но сто години по-ра-но. Скайлър беше облечена в дълга вечерна рокля с корсет и копринена пола, а той носеше бял смокинг. Изглеждаше красив и радостен. Вместо чувственото очарование на песента се чуваше нежен валс.
Изглеждаше като сън, но не беше сън.
- Какво става? - попита тя, докато той я въртеше в ритъма на танца.
Залата беше обляна в светлина, звучеше нежна музика. Джак само се усмихна. Продължиха да танцуват и Скайлър установи, че отлично владее сложните стъпки. Щом музиката спря, двамата заръкопляскаха учтиво.
Огледа се още веднъж и се озова обратно в настоящето, облечена в късата си рокля в стила на петдесетте, а Джак - в синьото си сако и червена вратовръзка. Тя примигна. Дали не е било плод на въображението й? Или беше реалност? Чувстваше се объркана и дезориентирана.
Да си починем малко - предложи той, хвана я за ръката и я отведе от дансинга.
Излязоха на балкона и Джак извади цигара.
- Искаш ли? - попита я той.
Тя само поклати глава.
- И ти ли го усети?
Джак кимна. Дръпна си от цигарата и издиша дима.
Балконът гледаше към Парк Авеню. Скайлър смяташе, че това е една от най-красивите улици на света, с нейните великолепни редици от сгради, строени преди войната, и потока от жълти таксита.
Ню Йорк беше едно вълшебно място.
- Какво беше това?
Но преди Джак да успее да отговори, от вътрешността на къщата се чу писък. Двамата се спогледаха, обзети от една и съща мисъл - смъртта на Аги. Дали нямаше втора жертва? Втурнаха се вътре.
- Всичко е наред - обясняваше Мими Форс. - Той просто припадна. Боже, вземи се в ръце, Кити!
Италианецът на Мими лежеше проснат в безсъзнание на пода, а лицето му беше бледо като платно.
- Джак, помогни ми - извика троснато тя, като видя брат си на вратата.
Той отиде забързано до нея и й помогна да изправи италианеца до седнало положение.
Скайлър видя как говори ядосано на Мими и й се кара:
-Този път мина границата... Можеше да го убиеш... Спомни си какво казаха Старейшините...
Скайлър стоеше там, без да знае какво да направи, и в този момент се появиха Блис и Дилън. Дилън погледна компрометиращата картина.
- Нека да позная, бил е с Мими Форс, нали?
Скайлър кимна.
- Време е да се омитаме оттук.
- Определено - каза Блис.
Скайлър хвърли последен поглед към Джак. Той все още се караше със сестра си и дори не забеляза, че си тръгва.
ГЛАВА 17
Откакто се помнеше, Скайлър прекарваше всяка неделя в болницата. Когато беше малка, с баба й вземаха такси до най-отдалечената част на Манхатън. За пазачите беше толкова познато лице, че те дори не й даваха пропуск, а само й махваха да мине. Сега вече беше по-голяма и Корделия не я придружаваше до болницата.
Мина покрай спешното отделение, после през чакалнята и продължи към магазина за подаръци, балони и цветя. Купи си един вестник и тръгна към асансьора. Майка й беше на последния етаж в отделна стая, обзаведена като да беше в луксозен хотел.
За разлика от повечето хора Скайлър не намираше болниците за потискащи. Беше прекарала тук голяма част от детството си, обикаляйки по коридорите в инвалиден стол или играейки на криеница със сестрите. Всяка неделя обядваше в ресторанта на болницата, където сервитьорите пълнеха чинията й с бекон, яйца и вафли.
В коридора срещна сестрата, която обикновено се грижеше за майка й.
- Днес е един от добрите й дни - каза тя с усмивка.
- О! Радвам се.