Лицата на учениците бяха сковани от потрес. Мими си спомни колко ужасена беше самата тя, но не от Комитета. Беше някакъв различен ужас, по-сложен. Ужасът, когато най-после си узнал истината. Същия този ужас видя на лицата на новите членове.
Предстоеше им да се спуснат в мрачните дълбини на собственото си „аз“.
ГЛАВА 20
Вaмпиpи?
Да не са се побъркали? Значи Комитетът е всъщност параван за кръвопийци като тези от треторазредните филми на ужасите? Значи не са просто благотворителна организация? Не бяха просто сбирщина богати хлапета. Не бяха слаби, защото повръщаха храната си. Не бяха добри в спорта, нито пък страшно умни. Цялата работа беше в това, че са - колко смехотворно - вампири.
Скайлър изслуша остатъка от речта отчасти ужасена, отчасти запленена от подобната на култ церемония. Вярно, че дойде тук, без да знае с какво се захваща, но това определено не го бе очаквала. Трябваше да се махне оттук. Избута стола си назад с намерението да си тръгне, но се поколеба, после отново седна. Изглеждаше прекалено грубо и неразумно. Много от нещата, за които говореха, звучаха логично. Сините линии по ръцете й например. Явно кръвта им светеше през кожата, защото заявяваше пробуждането си, постепенно се свързваше със старото познание, мъдрост и спомени от предишните им прераждания. Тяхната кръв бе жива, затова бяха безсмъртни. Кръвта им беше на хиляди години, още от зората на времето, една жива база данни на безсмъртното им съзнание. Тя имаше собствена воля и да израснеш като синьокръвен, означаваше да се научиш да контролираш огромната интелигентност вътре в теб.
За сто години физическата ти обвивка се изтощаваше и тогава отиваше да си починеш и да се възстановиш, докато те извикат за следващата фаза на цикъла. А може да избереш да не почиваш и да запазиш физическата си обвивка, за да се превърнеш в несмъртен, каквито бяха някои от Старейшините. Но за това трябва да получиш специално разрешение. Повечето синьокръвни минаваха през цикъла. Как го казаха те - трите етапа на вампирския живот: изразяване, еволюция и отделяне.
Скайлър не можеше да отрече и частта с кучето. Бюти просто бе тръгнала след нея един следобед и тя бе почувствала, че създанието е част от нея. Госпожа Дюпон обясни, че кучетата им са части от техните души, трансформирани във физическия свят, за да ги защитават. Възрастта от петнайсет до двайсет и една се наричаше залез - най-уязвимата за синьокръвните, защото тогава заменяха човешката си същност с вампирска. В този период кръвта им започваше да утвърждава себе си, появяваха се спомени от минали прераждания, замаяност, кучетата се превръщаха в техни ангели-пазители, които имаха грижата стопанинът им да премине успешно в следващата фаза.
И все пак всичко това звучеше толкова невероятно. Отначало реши, че светещата кожа е някакъв трик за Хелоуин. Дори в случая с Джак. Значи затова той светеше така в тъмното онази вечер.
Нямаше търпение да каже на Оливър.
Само че... нямаше право. Червенокръвните, т.е. хората, не трябваше да научават. Само онези, които изпълняваха ролята на донори, знаеха, но после им изтриваха паметта. Някаква хипноза предизвикваше амнезия у тях и ги караше да бъдат предани на синьокръвните. Скайлър не можеше да си представи да пожелае да пие нечия кръв. Изглеждаше й толкова противно. Пък и как да каже на Оливър, когато той и без това не й говореше.
Оказваше се, че за пиенето на кръв има много правила. Например може да имаш само един донор по едно и също време и не трябва да го използваш по-често от веднъж на четирийсет и осем часа. Явно животът на вампирите не е точно това, което представят по телевизията и в книгите.
Комитетът нарочно дезинформираше червенокръвните. Митът за граф Дракула тръгваше от синьокръвен унгарец със зловещо чувство за хумор. Конспиративният отдел разпространяваше погрешна информация. Всички неща, които уж убивали вампирите - разпятие, чесън, слънчева светлина - бяха пълна измислица. Някакво си тяхно чувство за хумор.
Ако можеше да се вярва на Комитета, нищо не можеше да убие вампирите. Абсолютно нищо. За тях смъртта е просто илюзия.
Скайлър разбра, че причината вампирите да не харесват разпятието, е, че то им напомня за падението и прогонването им от райската градина. Колко заблудени са тези хора, помисли си Скайлър. Мислят се за паднали ангели. Точно от това се нуждаеше светът - още възгордели се богаташи.
Чесънът ги отблъскваше просто заради неприятната си миризма.