Госпожа Дюпон продължаваше да обяснява как вампирите били силно естетическа раса, която цени най-високо красотата и хармонията. Що се отнася до слънчевата светлина, тя също им напомняла за райската градина, откъдето били прогонени. Но иовечето вампири обичали слънцето. Ето защо, значи, иовечето от членовете на Комитета имаха такъв убийствен тен.
Те живееха вечно, но не в кожата на един и същ човек. Във всеки цикъл имаше само по четиристотин вампира. Можеха да консумират храна, но го правеха по-скоро по навик или за да не изглеждат различни от другите. Щом достигнеха определена възраст, се нуждаеха единствено от човешка кръв, за да се презареждат. Скайлър научи, че пълното изконсумиране на човешко същество, т.е. изпиването на кръвта му, е най-голямата простъпка. Това бе първата заповед в Кодекса на вампирите - да не причиняват вреда на човешките си подобия.
Понеже хората не можеха да понесат да загубят прекалено много кръв, синьокръвните имаха по няколко човешки донори, които последователно използваха за презареждане.
За пред обществото тези човеци бяха техни любовници. Ето защо Мими сменяше толкова често гаджетата си. Това беше част от начина на живот на синьокръвните. Дали Кити Мълинс беше една от донорките на Джак? Сигурно, щом не присъстваше на събранието. Скайлър вече не ревнуваше от Кити - жал й беше за нея.
Старейшината им обясни, че основната мисия на тяхната раса е да минат през фазата на изразяването и да еволюират до етап, на който Бог би могъл да им прости и да ги прибере обратно в Рая.
Да бе.
Скайлър не вярваше и на една дума. Явно някой беше решил да си прави извратени шеги. Тя едва ли не очакваше да се появи скрита камера, но всички си мърмореха нещо, а някои до нея дори плачеха от облекчение.
-Толкова се притеснявах, че полудявам - каза Блис Люелин.
Документите, които подписаха, бяха всъщност съгласие да спазват Кодекса на синьокръвните. Той беше нещо като десетте заповеди на вампирите и те се бяха ангажирали да спазват правилата му.
Всеки понеделник щяха да научават повече за миналото си, както и за начините да контролират потенциала си. Вампирските сили имат множество проявления, като най-разпространените бяха свръхинтелектът и екстремната физическа сила. Повечето вампири можеха да четат мислите на хората, но само най-могъщите умееха да контролират умовете им и да им внушават какво да правят. Няколко можеха да променят физическата си форма. Най-рядката способност беше да спираш времето, но в цялата история само един вампир бе съумял да го направи един-единствен път.
Срещите на Комитета имаха за цел и да помогнат на младите вампири да си изберат мисия за текущия цикъл. Скайлър научи, че синьокръвните стоят зад почти всяка културна институция в града като „Метрополитън“, Музея на модерното изкуство, „Гугенхайм“, Нюйоркския балет и Нюйоркската опера. Всички те се издържаха с парите на синьокръвните.
Госпожа Дюпон им обясни, че като пораснат, ще имат възможност да работят за различни комитети. Най-младото поколение синьокръвни вече даваха своя принос, като организираха бала за спасяването на Венеция и други благотворителни събирания, сред които и Бала на четиристотинте - най-голямото социално събитие на годината, което се провеждаше в залата на хотел „Сейнт Реджис“ през декември. То водеше началото си още от Златния век, когато се бе наричал Балът на патрициите.
Въпреки всичко Скайлър не вярваше на нито една дума. След като ги отпратиха, някои от най-новите членове се скупчиха около по-старшите, за да им зададат допълнителни въпроси. Скайлър бързо си тръгна, без да забележи, че някой я следи.
Той се появи пред нея без никакво предупреждение.
- Здравей - усмихна се Джак Форс.
Косата му беше очарователно разрошена както винаги, а очите му приличаха на два зелени изумруда на красивото му изваяно лице.
- Боже, как го направи? - стресна се тя.
Джак сви рамене.
- И теб ще те научат. Това е една от способностите ни.
- Е, не смятам да стоя тук, за да ме учат.
- Скайлър, почакай.
- Защо?
- Не трябваше да стане така. Срещата беше свикана твърде рано. Обикновено я правят напролет - дотогава почти всички са разбрали какво става от спомените си. Започваш да осъзнаваш коя си, преди да ти кажат. Първата среща е просто формалност. Обикновено, когато те приемат в Комитета, вече си наясно.
- Ъ?
- Знам, че ти идва в повече, но спомни си какво се случи в събота на партито. Когато танцувахме валс, сещаш ли се?
Видяхме го, защото се е случвало и преди. Всичко, което тя каза, е вярно.
Скайлър поклати глава. Не. Няма да се върже на този номер. Може всички да са се смахнали, но гя имаше достатъчно здрав разум. Неща като вампири, минал живот и безсмъртие не съществуваха в реалния свят. А Скайлър живееше именно там - в реалността. Не смяташе да се мести в лудницата.