- Направи така - каза Джак и потупа челюстта си отстрани.
- Защо?
- Ще ги усетиш - каза той и показа с пръсти издължените си вам пи реки зъби.
- Моля?
- Хората си мислят, че зъбите на вампирите са кучешките, но това е заблуда, която се разпространява от Конспирацията. Нашите са малко по встрани.
- Вампирски зъби? - попита Скайлър, като едва успя да сдържи насмешката си.
- Хайде, потърси ги. По това време вече са избили.
Тя неохотно пъхна пръст в устата си.
- Няма нищо... О!
Напипа малък зъб, който досега не беше забелязвала. Имаше същия и от другата страна.
- Ако се концентрираш, ще ги накараш да се покажат.
Тя прокара пръст по тях и си представи как зъбите се издължават и излизат от венците й. Изведнъж два остри зъби се подадоха навън.
- Можеш да се научиш да ги показваш и прибираш.
Тя докосна с пръст острия като игла зъб. Стомахът й се сви ог вълнение, което не можеше да контролира.
Сега осъзна това, което беше отричала през цялото време.
Тя беше вампир. Безсмъртна. Опасна. С достатъчно остри зъби, за да разкъса кожата на човек и да пие от кръвта му. Прибра зъбите си докрай и от това я заболя.
Тя наистина беше една от тях.
ГЛАВА 21
Слeд срещата Блис трепереше от вълнение заради всичко, което току-що научи. Беше вампир или както бе по-правилно да се каже - ,,вампир“ което на древния език на синьокръвните значело огнен ангел. Тя бе безсмъртна. Е, това обясняваше спомените, кошмарите, гласовете в главата й. Беше странно да мисли за кръвта си като за нещо живо, но те така казаха - че всички са живели много, много отдавна и че ги призовават, когато се налага. Един ден щяха да контролират всичките си спомени и да се научат как да ги използват.
Блис почувства как я залива вълна на облекчение. Значи не беше луда. Не си губеше ума. Причерняването в музея, точно преди да целуне Дилън, беше част от процеса. Това е имала предвид д-р Пат. Значи все пак беше нормална. Предполагаше се да се чувства замаяна, да й прилошава. В крайна сметка тялото й се променяше, кръвта й се променяше. Може би сега, след като знаеше защо ги сънува, кошмарите й нямаше да я плашат толкова.
След срещата Мими беше широко усмихната.
- Добре ли си? - попита меко тя.
Знаеше, че е нужно време да се свикне с всичко това. Но да откриеш, че си една от синьокръвните, беше все едно да получиш награда. Когато това се случи с Мими и Джак, родителите им организираха в тяхна чест парти-изненада. Блис кимна.
- Хайде да идем да си хапнем по стек тартар.
Повървяха малко до „Ла Гулю“ и седнаха на една маса отвън. Беше късен следобед, но все още достатъчно слънчево и топло. Избраха си от менюто и бързо поръчаха.
- Чакай да си изясня нещо. Значи не можем да бъдем убити? - попита Блис, като придърпа стола си по-близо, за да не може никой да дочуе разговора им.
- Не, ние живеем вечно - отвърна Мими безгрижно.
- Вечно ли? - Блис така и не успяваше да си представи подобно нещо.
Как така щеше да живее вечно? Значи нямаше да се сбръчка и така нататък?
- Да, вечно.
-Дори ако ни пронижат в сърцето със сребърен кинжал?
- Само ако е от „Тифани“ - изкиска се Мими.
Тя отпи от чашата си с минерална вода „Сан Пелегрино“.
- Не, сериозно, гледала си твърде много „Бъфи, убийцата на вампири“. Няма нищо, което може да ни нарани. Но знаеш как е в Холивуд. Трябвало е да измислят начини да ни убиват. Не знам как сме си спечелили тази кофти репутация - каза тя със сладка усмивка. Истинско красиво чудовище.
- Всичко това са измислици на Конспирацията, за да заблудят червенокръвните.
Блис усети, че главата й се замайва. Все още не разбираше.
- Но след сто години все пак умираме, нали?
- Само физическата ни обвивка, и то ако поискаш. Спомените ти са вечни, така че на практика никога не умираш. - Мими отпи още една глътка.
- Ами това с пиенето на кръв?
- Много е забавно — каза Мими със замечтан поглед, спомняйки си за италианеца. - По-хубаво е от секс.
Блис се изчерви.
- Не се дръж като пуританка. Имала съм стотици червенокръвни.
- Ти си един вид вампирска курва - пошегува се Блис.
Лицето на Мими помръкна, но след миг тя усети хумора в думите на Блис.
- Да, такава съм. Истинска жена-вамп.
Храната им пристигна - розови парчета сурова риба тон за Мими и стек тартар със сурово яйце за Блис.