Блис беше много благодарна на този, който е направил яденето на сурово месо не само приемливо, но и модерно. Запита се как ли би се почувствал Дилън, ако реши да го превърне в свой донор.
Масите около тях започнаха бързо да се заемат, предимно от жени, със скъпи кожени якета и дънки, понесли торби с покупки от магазините по Мадисън Авеню, уморени от цял ден обикаляне и мерене на дрехи. Блис се огледа. Почти на всяка маса имаше ястия от сурово месо. Колко ли от тях бяха синьокръвни? Може би всички?
- Ами слънцето? То не може да ни убие, нали? - попита тя между две хапки. Стекът направо се топеше в устата й.
- В момента да не би да се гърчиш и да умираш? - ухили се Мими. - В крайна сметка всички ходим в Палм Бийч за Коледа.
Е, за умиране не умираше, но пък имаше сърбеж и сподели това с Мими.
- Трябва да кажеш на д-р Пат. Ако си алергична, ще ти даде хапче. При някои алергията е генетично заложена. За късмет хапчето помага и при акне. Не е ли супер?
Мими остави вилицата и избърса устата си със салфетка, после извади една пила и започна да остри вампирските си зъби с нея.
- Полезно е - каза между другото.
Блис сякаш изгуби връзка с реалността. В един момент на мястото на Мими видя друга жена, която някога бе познавала.
- Случи ти се, нали?
- Кое?
- Видя ме - някое от превъплъщенията ми в минал живот.
- Това ли беше?
- Коя бях? - попита Мими с любопитство.
- Не знаеш ли?
Мими въздъхна.
- Не съвсем. Можеш да се подложиш на медитация и да научиш всичко за предишните си съществувания, но това причинява болка. Наистина не ти трябва да го правиш.
- Канеше се да се омъжваш - каза Блис. ~ Носеше корона.
- Ммммм. Чудя се кога ли е било това? Не помня такъв случай. Омъжвала съм се в Бостън, в Нюпорт и в Саутхемптън, Англия. Всъщност ние сме от там. Помня кога се установихме в Плимут. Това е най-далечният ми спомен до момента.
Блис не й каза, че във видението тя страстно целуваше годеника си и този годеник приличаше досущ на брат й Джак, Беше толкова зловещо. Сигурно си имаше обяснение, но засега предпочете да запази смущаващия спомен за себе си.
ГЛАВА 22
Корделия беше помолила Скайлър да се срещнат в „Сейнт Реджис“ за чаша чай след училище. Чакаше я на обичайната маса, а до нея лежеше ловджийската хрътка. В „Сейнт Реджис“ не допускаха животни в залата за хранене, но за Корделия направиха изключение. В крайна сметка хотел „Астор Корт“ беше кръстен на нейната пра-прабаба.
Скайлър се запъти към масата със смесица от гняв и страх. Баба й седеше спокойно с отпуснати в скута ръце. Изглеждаше жизнена и енергична. Кожата й светеше, а косата й беше платиненоруса, с лек оттенък на сребристо. Скайлър си даде сметка, че баба й винаги изглеждаше така след ежеседмичната си терапия при Хорхе. Дали латиноамериканецът й беше само фризьор или и донор? Тя реши, че е по-добре да не знае.
- Нека съм първата, която да те поздрави - каза Корделия.
- Не виждам за какво толкова трябва да се радвам - отвърна Скайлър.
Баба й направи знак да седне на стола срещу нея.
- Седни, момичето ми. Имаме много да си говорим.
Появи се келнер в официален костюм.
- Китайски чай, ако обичате - поръча Корделия.
Скайлър седна и Бюти намести глава в скута й. Докато я галеше разсеяно, се запита дали кучето е наистина неин ангел-пазител или просто куче, намерено на улицата.
- За мен „Ърл Грей” - избра си тя. - Защо не си ми казала нищо досега? - попита тя баба си, след като сервитьорът се отдалечи.
- Не може, преди да си готов да носиш бремето на себепознанието. А Присила върши отлична работа с церемонията по въвеждането.
Присила Дюпон. Главата на Старейшините. Председател на Комитета. Високопоставен член на обществото. Или каквато там беше.
- Корделия, на колко години си? - попита Скайлър.
Баба й се усмихна - печална, знаеща усмивка.
- Правилно си се досетила. Аз съм преминала обикновения цикъл, но имам своите основания да остана.
- Заради майка ми...
Скайлър си помисли, че Корделия е избрала да живее по-дълго, за да се грижи за нея, понеже тя... Какво се беше случило с майка й всъщност? Нали е всемогъщ вампир, защо тогава е в кома?
- Да. - Корделия, изглежда, страдаше. - Майка ти направи ужасен избор.
- Защо? Защо е в кома? Щом е неуязвима, защо не се събуди?
- Нямам право да го обсъждам - каза остро Корделия. - Каквото и да е сторила, ти трябва да си благодарна, че носиш наследството й.
Скайлър искаше да попита какво значи това, но тогава се появи сервитьорът със сребърен поднос, отрупан със сандвичи, кифлички и петифури. До порцелановите им чаши постави лъскави малки чайници.