Няма нищо нередно с картата ми. Аз съм уверена и спокойна. Уверена и спокойна.
Тя си представи как мъжът им махва с ръка да минат и двамата влизат вътре. ПУСНИ НИ ДА ВЛЕЗЕМ. ПУСНИ НИ ДА ВЛЕЗЕМ. ПУСНИ НИ ДА ВЛЕЗЕМ. ПРОСТО НИ ПУСНИ ДА ВЛЕЗЕМ!
Мъжът рязко вдигна поглед към нея, сякаш я беше чул. Стори й се, че времето е спряло. И изведнъж, просто така, им върна картите и им махна да влязат. Точно както си го беше представила.
Скайлър въздъхна облекчено. Двамата с Оливър си размениха погледи на сдържано тържество. Бяха успели.
ГЛАВА 2
Съceдният клуб беше много по-различен от „Банката“. Беше от онзи вид клубове, които се появяваха само веднъж на десетилетие - в момент, когато боговете на рекламата, модата и знаменитостите се събираха, за да създадат подобна уникално грандиозна среда.
Следвайки традициите на „Студио 54“ от средата на 70-те, късните 80 и ранните 90 години, „Блок 122“ се беше превърнал в икона, описваща цяло едно движение, начин на живот, поколение. За най-красивите, желани, известни и влиятелни жители на Манхатън това беше „тяхното“ място, естествената им среда, оазисът им. И понеже живееха в XIX век - ерата на свръхсуетата - те плащаха астрономически суми за привилегията да бъдат тук. Правеше се всичко необходимо, за да се държи простолюдието настрана. А вътре в тази благословена светиня, на най-желаната маса, заобиколено от бляскави непълнолетни модели, млади кинозвезди, синове и дъщери на хора, чиито имена редовно присъстваха в пресата, седеше най-прекрасното момиче в историята на Ню Йорк - Маделин Форс, обикновено наричана „Мими“. Една шестнайсетгодишна тийнейджърка, която приличаше на трийсет и четири годишна, с порядъчно количество ботокс между очите за доказателство.
Мими беше олицетворение на популярността. Имаше стегнати крака като на върла фенка на Пилатес и позата на кралица. Тя не просто се вписваше в стереотипа, а го беше довела до нови висоти. Талията й беше 55 см, а носеше обувки номер 40. Всеки ден се тъпчеше с боклуци, а не качваше и грам. Лягаше си с грима и се събуждаше с тен, сияйно свеж и чист като съвестта й.
Мими идваше в „Блок 122“ всяка вечер и петъкът не правеше изключение. Тя и Блис Люелин, кльощаво и дългокрако момиче от Тексас, което наскоро се беше записало в „Дюшен“, прекарваха следобедите си в контене за вечерта. Всъщност по-точно бе да се каже, че Блис прекарва следобеда в сипането на комплименти, докато Мими пробваше всяка дреха от гардероба си. Бяха се спрели на миниатюрна дънкова пола, секси потник с нестандартно бохемско излъчване и презрамки, които леко се изплъзваха от раменете. В допълнение носеше кашмирен шал с пайети.
Мими обичаше да се движи със свита, а в лицето на Блис беше открила перфектната придружителка. Беше се сприятелила с нея само по настояване на баща си, защото сенатор Люелин бе много важна клечка. В началото Мими се цупеше, но бързо си промени мнението, след като осъзна, че конската външност на Блис само подчертава собствената й неземна красота. За Мими нямаше нищо по-хубаво от подходящ фон, на който да изпъква.
Облегна се на пухената възглавница и погледна одобрително Блис.
- Наздраве - каза Блис и чукна чашата си в нейната, сякаш беше прочела мислите й.
- За нас - кимна Мими и погълна остатъка от своя блещукащ виолетов коктейл.
Беше й петият за вечерта, а се чувстваше така трезва, както когато си поръча първия. Беше някак потискащо, че вече й трябваше толкова много време, за да се напие. Сякаш алкохолът нямаше ефект върху кръвта й. От Комитета й бяха казали, че ще стане така, но тогава не й се вярваше. А тя не можеше да се възползва от другата, по-силна алтернатива на алкохола толкова често, колкото искаше. В Комитета имаше твърде много правила. В известен смисъл те на практика управляваха живота й.
Мими даде знак на сервитьорката да й донесе още едно питие, като щракна силно с пръсти.
Какъв е смисълът да ходиш на нощен клуб в Ню Йорк, ако не можеш да се почувстваш поне малко замаян? Тя протегна крака и ги качи върху канапето в скута на брат си. Момчето, с което беше излязла тази вечер, деветнайсетгодишния син на богаташ от фармацевтичния бранш и инвеститор в нощния клуб, се престори, че не забелязва. Но пък за него не бе ясно дали изобщо е адекватен, като се вземе предвид, че бе подпрял глава на рамото й и от устата му течаха лиги.
- Престани - сопна се Бенджамин Форс и рязко избута краката й.