Тя изрече последните думи по-силно, така че ако посетителят все още беше наблизо, да може да я чуе. Да разбере, че тя знае за него. Искаше й се да беше останал, за да поговорят.
Корделия винаги бе намеквала, че баща й е причинил нещо ужасно на майка й, че никога не я е обичал - нещо, което противоречеше на видяното от нея преди малко.
- Мамо, нуждая се от помощта ти - замоли се Скайлър. -Корделия каза, че можеш да се събудиш във всеки един момент, стига да поискаш, само че не искаш. Събуди се, мамо. Събуди се заради мен. Моля те.
Но жената на леглото не помръдна. Никакъв отговор.
- Стивън Чейс. Твоят съпруг. Починал е, когато съм се родила. Или поне така ми каза Корделия. Вярно ли е? Мъртъв ли е баща ми? Мамо, моля те. Трябва да знам.
Тя не помръдна, дори не въздъхна.
Скайлър се отказа от въпросите, взе вестника и зачете обявите за сватби, които някак странно я успокояваха. Щом приключи с тях, се изправи и целуна майка си по бузата. Кожата на Алегра беше хладна и восъчна. Като докосване до смъртта.
Скайлър си тръгна по-обезсърчена от всякога.
ГЛАВА 24
Щом се прибра вкъщи, Скайлър получи интересно обаждане от Линда Фарнсуорт.
Stitched for Civilization беше най-готината марка дънки в града, а следователно и в целия свят. Рекламните им билбордове бяха навсякъде по Таймс Скуеър, а тристадоларовите им емблематични дънки Social Lies (Социални лъжи) - свръхниска талия, повдигаща задника, оформяща бедрата, оръфани, нацапани, избелени, продрани, с дълги крачоли - бяха култова дреха за познавачите.
- Ти си новото лице на „Сивилайзейшън“! - лигавеше се Линда по телефона. - Искат те на всяка цена! Не ме карай да ти се моля!
- Ами... добре - каза Скайлър, замаяна от въодушевлението на Линда.
Понеже не можеше да измисли адекватна причина да откаже на модните богове (коя бе тя, че да каже „не” на цивилизацията?), на следващата сутрин отиде до центъра за планираната фотосесия. Студиото се намираше в огромна сграда, която навремето е била фабрика. Асансьорът се обслужваше от тъмноок мъж в костюм.
Скайлър се качи на горния етаж и се озова в лабиринт от коридори, а по вратите на кабинетите забеляза много известни имена на дизайнери и уебсайтове. Фотостудиото беше в североизточния край. Вратата беше отворена и отвътре ехтеше електронна музика.
Тя прекрачи прага, без да знае какво да очаква. Студиото беше просторно, с лъскав под и бели стени, едната беше заета цялата от френски прозорци. Прозяващи се стажанти влачеха щендери с дрехи на закачалки, които да бъдат огледани от стилиста с коса, сплетена на безброй малки плитчици.
- Скайлър!
Към нея се приближи слаб небръснат мъж с цигара в устата, слънчеви очила „Рей Бан“, тясна фланелка и широки, торбести панталони.
- Здравей - подаде й той ентусиазирано ръка. - Аз съм Джонас Джоунс, помниш ли ме? - попита той, вдигна очилата и се ухили.
- А... да, разбира се - отвърна Скайлър малко притеснено.
Джонас Джоунс беше един от най-известните възпитаници на „Дюшен“, завършил преди няколко години. Беше направил голям пробив в света на изкуството със странните си колажи от изрезки на картини. Освен това беше автор на филм, представен на фестивала „Сънденс“, а сега работеше като моден фотограф.
- Много ги благодаря, че дойде - каза той. - ИзвинявахМ се, че се обадихме в последната минута, но в този бизнес е така.
Той й представи дизайнерката на „Сивилайзейшън“ - бивша манекенка с релефни коремни мускули и изхвръкнали тазови кости.
- Аз съм Анка - каза ведро тя. - Извинявай, че те вдигнахме толкова рано сутрин в събота, ама ни чака много дълъг ден. Но ще се справим, запасили сме се с тонове понички - добави тя и посочи към бюфета, затрупан с кутийки в бяло и зелено.
Скайлър веднага я хареса.
- Да се залавяме за работа. Трябва да ти направим грим и прическа - заяви Джонас и посочи на Скайлър ъгъла, където беше огледалото и гримьорската масичка с два високи стола.
На един от тях седеше Блис Люелин. Линда беше пропуснала да спомене, че „Сивилайзейшън“ ще има две лица. Блис вече беше подготвена. Косата й беше вдигната на голям кок, а устните й бяха в яркочервено. Носеше пухкава бяла туника и говореше по мобилния си телефон. Помаха на Скайлър: ръцете й бяха с перфектен маникюр.
Скайлър отвърна на поздрава й и се настани на стола. Гримьорката беше британка, представи се като Пърфекшън Смит и се зае да прецени състоянието на кожата й. В същото време един намусен фризьор заизследва косата й.
- Май снощи си си легнала късно, а? - попита гримьорката. - Кожата ти е много суха, момичето ми.