- Предполагам - отвърна Скайлър.
След срещата на Комитета не спеше много добре. Ужасяваше я мисълта, че докато спи, собствената й кръв се пробужда, просмуква се в съзнанието й и всички спомени и гласове от миналото нахлуват обратно и се борят да поемат контрол над мозъка й. Джак й обясни, че не става точно така и че няма от какво да се страхува, защото тези спомени са си нейни, но въпреки това тя не беше много сигурна.
Затвори очи, докато почистваха, масажираха, мажеха с крем и напудряха лицето й; кожата на главата й пламна в резултат на ресането и издухването.
- Ох! - извика тя, когато фризьорът за малко да й изгори скалпа.
Той обаче само продължи да се муси и не се извини.
Беше й трудно да следва резките инструкции на гримьорката. Скайлър никога не беше смятала, че гримирането изисква толкова усилия.
- Отвори очи. По-широко. Погледни встрани. Сега на другата страна. Гледай в коляното ми. Сега към тавана. Затвори си плътно устата. Разтъркай устни. Погледни към мен. Сега към коляното.
Когато подготовката най-после приключи, тя беше съвсем изтощена.
- Готова ли си? - попита Пърфекшън и обърна стола на Скайлър така, че тя най-сетне да може да се види в огледалото.
Не можа да повярва на очите си. Отсреща я гледаше лицето на майка й. Същото лице, което сияеше на сватбените снимки, които Скайлър пазеше под леглото си. Беше красива като богиня.
- О! - възкликна тя с широко отворени очи. Досега не си беше давала сметка, че толкова прилича на майка си.
„Боже, тя наистина е много хубава!“ - помисли си Блис. Всъщност „хубава“ беше слаба дума - все едно да наречеш Одри Хепбърн „симпатична“. Беше неземно красива. Защо не го беше забелязала досега. Говореше с Дилън по телефона и му разказваше за партито, което организира в дома си тази вечер. Майка й щеше да ходи до Вашингтон при баща й, а Джордан щеше да спи при приятелка. Тъкмо му казваше в колко часа да дойде, когато видя преобразената Скайлър.
Изглеждаше като истински модел. Устните й бяха пълни, покрити с гланц. Бяха издухали косата й така, че падаше върху гърба й като гладка абаносова завеса. Носеше тесни дънки Stitchedfor Civilization и Блис забеляза каква красива фигура има - слаба и издължена. Изведнъж се почувства като кон в сравнение с нея.
- Ще ти се обадя по-късно, вече ни викат - каза тя на Дилън и затвори телефона. - Боже, изглеждаш възхитително! - прошепна, щом ги нагласиха една до друга на фона на бялата стена.
- Благодаря - отвърна Скайлър. - Чувствам се толкова глупаво...
Беше й неловко - досега не й се беше случвало да се покаже на публично място с толкова малко дрехи. И двете бяха облечени само с дънки и нищо друго. Стояха с гръб към камерата и бяха прикрили гърдите си с ръце, макар че гримьорът беше залепил на зърната им лепенки в телесен цвят. Скайлър се беше съгласила да се снима само от любопитство - един вид социален експеримент, който после да анализира, но трябваше да признае, че беше забавно.
В студиото беше хладно и Джонас се надвикваше с музиката на „Блек Айд Пийс“, давайки инструкции на екипа. Асистентите и техниците по осветлението се щураха да изпълняват всяка дума на фотографа. На всяка почивка стилистите атакуваха Блис и Скайлър с флакони лак за коса.
Всички се умълчаваха, когато Джонас и Анка започнаха да спорят разгорещено дали косите им да се развяват на вятъра или не (секси ли беше, или прекалено клиширано), дали дънките изглеждаха по-добре отпред или отзад.
Момичетата позираха и правеха различни физиономии, като полагаха усилия да не мигат при светкавицата. В изблик на вдъхновение Блис придърпа Скайлър към себе си в страстна прегръдка.
- Доста провокативно - усмихна се доволно Джонас зад фотоапарата.
По време на обедната почивка те отново облякоха туниките си и се заразхождаха с екипа около бюфета, пълнейки чиниите си със зеленчуци и повехнала риба тон. (Слава богу сурова, помисли си Блис.)
- Пушите ли? - попита Джонас и извади пакет цигари от задния си джоб. - Хайде, елате да ми правите компания.
Те оставиха чиниите си и го последваха на балкона.
- Значи и двете учите в „Дюшен“? - попита Анка, като извади дълга ментолова цигара. Джонас й подаде огънче и тя всмукна блажено.
-А-ха - отвърна Блис и взе измачканата цигара марка „Кемъл".
Скайлър отказа. От цигарите й прилошаваше. Беше дошла само за компания и да се порадва на гледката. От балкона се виждаха изоставената гара и реката, по която бавно се носеше някаква лодка. Скайлър се наслаждаваше на пейзажа. Никога нямаше да се умори да гледа този град.
- Аз съм учила в Кент. С Джонас се запознахме в дизайнерското училище.