- Оттогава работим заедно - кимна той и издиша кълбо дим. - Много се радваме, че ви намерихме, момичета. Наистина ни се искаше новите лица на кампанията да са от нашия вид.
-Нашия вид? - попита Скайлър.
Анка се засмя и им показа специфичните зъби.
- Вие сте синьокръвни! - възкликна Блис.
- Разбира се - отвърна развеселено Джонас. - Повечето хора в модните среди са такива. Не сте ли забелязали?
- По какво се познава?
- Ами просто се досещате - формата на очите, структурата на тялото...Освен това сме доста придирчиви. Само вижте Бранън Фрост, главната редакторка на „Шик”.
- Тя вампир ли е? - възкликна Блис с ококорени очи, но после си даде сметка, че в това нямаше нищо чудно: крехката фигура, тъмните очила, бледата кожа, склонността към перфекционизъм.
- Кой още? - попита Скайлър.
Джонас изреди няколко известни имена: дизайнер, който напоследък беше наложил готик-гръндж модата, фотомодел на бельо, гримьор, популяризирал синия лак за нокти.
- Много са - обобщи той и хвърли цигарата си от балкона.
Няколко души от екипа се присъединиха към тях и те веднага смениха темата. Джонас започна да разказва мръсни вицове; по-нецензурни знаеше само Пърфекшън. Скайлър се смееше заедно с другите и се чувстваше така, сякаш двете с Блис бяха част от някакво специално, леко побъркано семейство.
- Защо Мими я няма? - попита неочаквано Скайлър.
Стори й се странно, че тя беше тук, докато Мими, която умираше за подобен род внимание, не.
Блис се изсмя. Напълно беше забравила за Мими. Тя щеше да се пръсне, когато научеше, че за лица на Stitched for Civilization са избрали Блис и Скайлър, а не нея.
- Да, къде е Мими? - попита и Блис.
Джонас се почеса по главата и Скайлър забеляза бледите синкави линии по ръката му.
- Мими Форс? И тя беше вариант. Сещаш ли се, Анка? Какво стана с нея?
- Линда ми съобщи тарифата й - каза Анка. - При подписването на договора й е обяснила, че не би станала от леглото за по-малко от десет хиляди долара на ден. Съжалявам, момичета, но без опит подобна сума е нереалистична. Дори не й направих предложение. Освен това искахме вас двете.
- Предполагам, че сънят е прекалено важен за нея - засмя се Блис. - Тя просто не знае какво изпуска.
- Абсолютно - засмя се и Скайлър.
Блис й допадаше все повече и повече.
Върнаха се на снимачната площадка и преплетоха тела, докато Джонас крещеше:
- Страст, покажете още страст!
Двете направо нажежиха лещите на обектива.
ГЛАВА 25
Дадоха й да задържи дънките! Скайлър не беше на себе си от вълнение. Снимачният ден приключи късно и навън вече беше тъмно. Изпрати въздушни целувки на екипа и помаха въодушевено за довиждане. Групичката бързо се разпръсна. Анка и стилистите се качиха в колите си, фризьорът и гримьорите взеха такси, а Джонас и асистентите му се запътиха към най-близкия бар.
- Искаш ли да те закарам? - попита я Блис. - Шофьорът ми ще дойде всеки момент.
Скайлър поклати глава.
- Благодаря, предпочитам да се поразходя.
Нощта беше приятна - ясна и свежа.
Блис сви рамене. С цигарата, тясната тениска и новите дънки изглеждаше досущ като модел.
- Както искаш. Не забравяй, че партито е довечера у нас в десет.
Скайлър кимна и стисна торбата с новите си дънки. Отново беше облякла няколкото си ката стари дрехи - черно поло, черна тениска, черна пола, сиви дънки, дълги чорапи на черни и бели райета и износени кубинки.
Смяташе да отиде пеш до Седмо Авеню, да мине по Таймс Скуеър, Горен Уест Сайд и оттам до дома.
Докато вървеше към Десето Авеню стана по-предпазлива. Улиците бяха пусти, сградите, в които се помещаваха новите картинни галерии, бяха тъмни и неприветливи. Уличните лампи мъждукаха, по тротоарите имаше локви от скорошния порой. На Скайлър й се прииска да беше приела предложението на Блис. Разтревожена, тя ускори крачка към по-добре осветените улици. Стигнеше ли до Девето Авеню с неговите кафенета и бутици, щеше да е в безопасност. Опита се да прогони страха, казвайки си, че това е просто параноя заради мрака, а тя беше вампир - вампирите не се страхуваха от тъмното! Засмя се, както правеха вампирите, но въпреки това усети лека паника.
Повече не можеше да се преструва, че не забелязва.
Някой я следеше.
Или нещо...
Хукна да бяга, а сърцето й биеше лудо. Обърна се...
На фона на стената се очерта сянка.
Нейната сянка.
Скайлър примигна. Нямаше никого и нищо. Просто параноя, просто параноя, повтаряше си тя. Наложи си да върви по-бавно, за да си покаже, че не се страхува. Още няколко крачки и излизаше на Девето Авеню. Съвсем близо... Обърна се още веднъж... и усети как нещо се пресегна и я сграбчи за врата. Опита се да си поеме дъх, да отвори очи, да го ритне, но не можеше да извика; сякаш нещо беше приклещило гърлото й и го стискаше здраво. Някаква огромна фигура... висока и силна като на мъж, осезаемо и отвратително присъствие с... червени очи. Червени очи със сребърни зеници, които светеха в мрака, взираха се в нея, пробиваха дупки в мозъка й... Изведнъж го усети...