- Не! Не! Не!
Колкото и да не искаше да повярва, усети как в кожата й се забиват зъби. Но как е възможно? Нали бе една от тях? Какво беше това?
С всички сили се хвърли срещу нападателя си, но се залюля в нищото, сякаш вятърът я бе уловил. Зъбите се впиха във врата й, търсещи кръвта й - нейната яркосиня кръв - за да източат живота й. Беше замаяна и дезориентирана, щеше да припадне... и в този момент отнякъде се появи синьо-черно петно и залая лудо.
Бюти!
Кучето изръмжа и скочи върху мрачното създание. То я пусна и Скайлър падна на колене на тротоара, притиснала с ръка врата си. Кучето кръжеше около нея, ръмжеше и лаеше силно. Мрачното създание изчезна.
Скайлър най-после отвори очи. Някой я държеше.
- Добре ли си? - попита Блис.
- Не знам - отвърна тя, все още в шок.
Опита се да се изправи и се облегна на другото момиче, защото краката й все още трепереха.
- Внимателно - каза меко Блис.
Бюти все още лаеше и ръмжеше ядосано срещу Блис.
- Долу, Бюти, долу! Това е моя приятелка - каза Скайлър и протегна ръка да успокои кучето си. То обаче заобиколи Блис от другата страна и я захапа за глезена.
- Ох!
- Бюти, стига! - извика Скайлър и хвана кучето за нашийника.
Откъде се появи? Как беше разбрало? Скайлър се вгледа в умните очи на кучето си. „Ти ме спаси“ - каза тя наум.
- Какво стана? - попита Блис.
- Не знам. Както си вървях, някой ме нападна.
- Чух те да викаш - каза Блис с треперещ глас. - Чаках пред студиото, когато чух викове и хукнах да видя какво става.
Скайлър кимна, все още замаяна от преживяното. Чантата и цялото й съдържание бяха на земята. Книгите й бяха подгизнали в локвите, чисто новите й дънки - смачкани на купчина.
- Какво беше според теб? - попита Блис, докато й помагаше да си събере нещата и да ги сложи в обратно в кожената чанта.
- Не знам. Изглеждаше... нереално - запъна се тя.
Закопча чантата си и рязко я метна на рамо. Все още беше леко нестабилна, но като хвана Бюти за каишката, се почувства по-добре. Близостта на кучето я караше да се чувства по-силна и по-смела.
Споменът от нападението започна да избледнява - тъмна маса със светещи червени очи и сребърни зеници, с достатъчно остри зъби, за да пробие кожата й. Точно като нейните. Но щом попипа врата си, не усети нищо. Нито рана, нито дори одраскване.
ГЛАВА 26
Нищо не раздвижваше кръвта на Мими така, както едно парти. Тя огледа тълпата. Почти всички от Комитета бяха тук, както и няколко подбрани превъзходни червенокръвни. Добре, че успя да убеди Блис да организира партито.
Атмосферата в училище беше станала много сериозна -краят на срока наближаваше, учениците от последния курс бяха стресирани покрай кандидатстването в университетите, тъгата от смъртта на Аги... Всички имаха нужда да се отпуснат. В началото Блис се колебаеше и обсипваше Мими с въпроси: „Дали въобще някой ще дойде?“, „Откъде ще вземем храна?“, „Кой ще купи бира?“, „Ами ако повредят мебелите? Някои от тях са ужасно скъпи“. Притесненията й влудяваха Мими.
-Остави всичко в опитните ми ръце - каза й накрая Мими.
И така, Мими нае цял отбор асистенти, които да превърнат апартамента на Блис в купонджийски рай - имаше отворен бар (не че алкохолът имаше някакъв ефект върху тях), манекенки, разнасящи табли с напитки и хапки с черен хайвер, и дори ароматерапевти и масажисти, които се трудеха усърдно, за да облекчат стреса и напрежението на елитните ученици.
Когато Блис се прибра, на мястото на семейните мебели завари канапета със зеброви шарки, рошави килимчета и ексцентрични лампи. Точно пред камината се беше настанил диджеят.
- Не откачай, моля те - каза Мими и протегна ръка към Блис.
- Какво, по дя...
Блис се огледа. Апартаментът на родителите й беше превърнат в нощен клуб от шейсетте години.
Мими обясни, че е наредила да приберат всички вещи на родителите й в един склад и утре всичко ще бъде върнато по местата, преди те да са се прибрали. Беше взела идеята от едно списание, в което пишеше, че празната къща е най-подходяща за купон.