- Не съм ли гениална? - възкликна тя. - Така няма да се притесняваш, че някой ще счупи или ще открадне нещо. А ти къде беше, между другото? Закъсня.
Блис само поклати смаяно глава. Какво ли би казала втората й майка, ако видеше в какво се е превърнала скъпоценната й „Къща на мечтите“. Тя зяпна срещу Мими за миг, а после вдигна примирено ръце и отиде в стаята си да се преоблече.
- Пак заповядай - извика след нея Мими.
От уредбата звучеше някакъв микс на „Дестънис Чайлд“ и „Нирвана“. Мими се усмихна загадъчно и облиза устни. Италианският й приятел беше някъде тук, както обикновено в безсъзнание.
- Мартини? - предложи й една от сервитьорките.
Перфектното питие. Мими се усмихна и пресуши чашата. После взе още една и още една, докато обърканата сервитьорка не я зяпна.
- Жадна ли си? - попита някой зад нея.
Мими се обърна и видя Дилън Уорд, който я гледаше изпитателно. Обзе я същото онова чувство на паника.
- Теб какво те интересува? - попита тя подигравателно.
Той сви рамене.
Мими се приближи до него. Беше облечена с късо червено кожено яке и прозрачна пола с цепка на „Баленсиага“. Подразни се, че Дилън дори не забеляза колко красиво изглеждаха краката й в тази пола. Сякаш изобщо не му пукаше колко е красива. Ама че светотатство! Тя погледна врата му, но не забеляза доказателства, че Блис е затвърдила връзката им. Мими се усмихна вътрешно. Хрумна й нещо. Щеше да е забавно.
Ако изпълнеше свещената церемония с Дилън, преди Блис да го е направила, той щеше да е обвързан с нея завинаги. И ще забрави напълно за Блис. Така й се падаше, загдето продължи да се вижда с него, въпреки че й забрани. Не че изобщо се интересуваше от Дилън; просто й беше скучно.
Тя запърха прелъстително с мигли.
- Може ли да ми помогнеш с нещо? - попита и го поведе настрани.
В сенките приличаше на красиво беззащитно момиче и без дори да се замисли, Дилън я последва все по-навътре и по-навътре в мрака.
- Но тя ме покани! Познавам момичето, което живее тук! - извика Скайлър.
За пръв път чуваше за домашен купон със списък на поканените. Не че досега някой я бе канил на купон в дома си. На пътя й бяха застанали група пи ар асистенти с каменни лица.
-Получихте ли покана? попита я едното момиче, като огледа подозрително странната комбинация от дрехи на Скайлър - туника с пластмасов гердан на няколко реда, къси дънкови панталонки, черен клин и ожулени каубойски ботуши.
- Чух за партито едва днес.
- Съжалявам, но не сте в списъка - отвърна другото момиче.
Скайлър се канеше да се качи обратно в асансьора и да си тръгне, когато Блис се появи на вратата.
- Блис - извика Скайлър, не ме пускат да вляза.
Блис се приближи бързо към тях. Беше се гтреоблякла в тясна раирана рокля на „Мисони“ и римски сандали на висок ток. Тя хвана Скайлър за ръката и я дръпна през пиар барикадата пред асансьора. Заведе я в хола, пълен с техни съученици, които пиеха коктейли, лежаха по канапетата или танцуваха.
- Благодаря ти - каза Скайлър.
- Извинявай. Това е работа на Мими. Казах й, че родителите ми няма да ги има, и мислех да направим малко събиране, а тя е организирала парти, достойно за наградите на МТУ.
Скайлър се засмя и се огледа. От тавана висяха клетки, в които танцуваха стриптизьори и стриптизьорки. В навалицата видя и някои познати лица.
- Това не е ли... - започна тя и посочи известна тийн актриса, която се наливаше с бира пред одобрителните викове на тълпата.
- Да - въздъхна Блис. - Ела да ти покажа останалата част от къщата. По принцип не изглежда така.
- С удоволствие, но преди това трябва да свърша нещо.
- Какво?
- Да намеря Джак Форс.
Трябваше да намери Джак. Трябваше да му каже какво й се бе случило. Почти не бяха говорили след есенния бал, но тя беше убедена, че само той ще я разбере. Опитваше се да запази спомена, който вече й се изплъзваше, някои детайли й се губеха. Не беше съвсем сигурна къде, защо и как се случи всичко. Споменът й избледняваше, с изключение на очите - червените очи, светещи в мрака, със сребърни зеници. Червени очи и остри зъби.
Но къщата на семейство Люелин беше като омагьосан замък, който непрекъснато се разширява. Накъдето и да се обърнеше, имаше коридори и стаи. Откри плувен басейн, напълно обзаведена фитнес зала и нещо като СПА център с масажни маси и етерични масла. Имаше и игрална зала с играчки и машини като онези, в които пускаш монета и получаваш късметче. Тя реши да пробва.
ТИ СИ ПЪТЕШЕСТВЕНИК ПО ДУША. ОЧАКВАТ ТЕ МНОГО СТРАНСТВАНИЯ
- гласеше късметчето.