- Аз изпитвам същото към теб.
После се обърна и изчезна в черната кола.
ГЛАВА 29
Докато гледаше как автомобилът се отдалечава, в главата на Скайлър бушуваха противоречиви мисли и чувства. Аги е била вампир. И беше мъртва. Което значи, че и тя, Скайлър, можеше да умре. Щеше да умре само преди няколко часа, ако не беше Бюти. Гледаше как колата завива зад ъгъла. Той я напускаше. Нещо в начина, по който си тръгна, я накара да осъзнае, че си отива завинаги и тя ще е вечно сама.
- Госпожице, мога ли да ви помогна с нещо? - попита раздразненият портиер.
Само тя беше останала във входа на сградата.
- Всъщност да - отвърна тя любезно. - Трябва ми такси. Отиваше на единственото място, където знаеше, че ще намери убежище.
Опашката пред „Банката46 беше доста дълга, но този път Скайлър отиде най-отпред.
- Извинете, но трябва веднага да вляза.
- Ами и аз трябва да си направя коремна пластика, но не всеки получава това, което иска. Нареди се на опашката като всички останали.
- Вие не разбирате. Казах ПУСНЕТЕ МЕ ВЕДНАГА! Думите й бяха като ръмжене, дори по-силно, отколкото последния път, когато пробва. Жената на входа залитна назад, държейки главата си, сякаш я бяха ударили. Кимна на пазачите да вдигнат въжето и да пуснат Скайлър вътре.
В клуба цареше почти пълен мрак и тя едва успяваше да различи силуетите, които се движеха в ритъма на опияняващата музика, толкова силна, че я чуваше с всяка клетка на тялото си. Тя бавно, но сигурно си запроправя път през танцуващите. Най-после се добра до стълбището за втория етаж.
- Трева, амфети, кока? - просъска до нея един дилър. -Какво да предложим на младата дама? Искаш ли нещо, което да те отведе при звездите?
Скайлър поклати глава и бързо отмина.
Откри Оливър на втория етаж до прозореца. Седеше с кръстосани крака и изглеждаше едновременно горд и много нещастен. Тя се чувстваше по същия начин. Не си даваше сметка колко й бе липсвал, докато не видя познатото му лице и лешниковите му очи, скрити под буйния перчем.
- Виж ти. На какво дължа тази чест? - попита той, когато тя застана пред него.
Отметна косата от очите си и я изгледа враждебно.
- Трябва да ти кажа нещо.
Оливър скръсти ръце.
- Какво? Не виждаш ли, че съм зает? - Той махна с ръка към празното пространство около себе си. - Е, по-скоро бях зает. Само преди миг тук имаше един куп хора. Не знам как ги изпусна.
- Само защото... - започна тя.
Само защото те оставих сам на бала и отидох да танцувам с друг, се канеше да каже тя, но спря навреме. Тя наистина бе оставила Оливър сам, а беше отишла като негова дама. Бяха приятели, но на бала се предполагаше да бъдат двойка. Не в романтичния смисъл на думата, но след като отидоха на проклетото празненство, поне да се бяха забавлявали. А тя постъпи изключително грубо. Как ли щеше да се почувства, ако Оливър беше направил същото с нея? Ако я беше оставил сама, за да танцува с Мими Форс? Сигурно щеше да се държи с него по същия хладен начин, дори по-хладно.
- Оли, много съжалявам за миналата събота - каза тя най-после.
- Какво каза?
- Съжалявам. Казах, че съжалявам. Действах, без да мисля.
Той вдигна поглед към тавана, сякаш говори на невидим наблюдател.
- Скайлър ван Алън признава, че е сбъркала. Не мога да повярвам.
Но лешниковите му очи блестяха и тя разбра, че отново са приятели.
Това беше всичко, което трябваше да направи - да се извини. Колкото и изтъркано и клиширано да беше, извинението все още имаше силно въздействие. Достатъчно силно, за да престане да й се сърди.
- Приятели ли сме отново?
- Да, предполагам - засмя се той.
Скайлър се усмихна и седна до него. Той беше най-добрият й приятел, най-довереният й човек, сродна душа, а в последната седмица тя го игнорираше и пренебрегваше, защото нямаше смелост да му каже истината.
- Трябва да ти кажа нещо за себе си. - Тя се пресегна и хвана ръката му. - Оливър, аз съм вам...
- Знам.
- Моля?
- Скайлър, нека да ти покажа нещо.
Той я поведе към сутерена, където беше видяла онази странна бяла стена миналия път, когато идваха в клуба. Той промърмори няколко думи и се появиха светещи очертания на врата. Оливър леко я натисна и тя се отвори, откривайки стълбище, водещо към мазето на сградата.
- Какво е това? - попита Скайлър, щом прекрачиха прага.
Стената се затвори зад тях и наоколо се възцари мрак. Оливър извади от джоба си малко фенерче.