Джак наведе глава. Докато танцуваха, той бе проектирал този спомен върху Скайлър, беше използвал вампирските си способности, за да изпълни сетивата й, и така я бе накарал да си мисли, че и тя си спомня миналото. Но Скайлър беше нова душа. Майка й беше тази, която Джак помнеше отпреди векове. Ето защо беше така привлечен от нея онази вечер пред „Блок 122“ - защото толкова приличаше на майка си! Лицето, което го преследваше в сънищата му, бе на Алегра.
Джак вдигна поглед към Мими. Неговата сестра, неговата половинка, най-добрият му приятел и най-лошият му враг. Тя беше с него от самото начало. В мрака той посягаше към нейната ръка. Мими беше силна, умееше да оцелява. От нея той черпеше силата си. През вековете тя бе винаги до него. Като Агрипина до своя Валерий.
Мими хвана ръката му. Толкова си приличаха. И двамата бяха пропаднали в мрака, и двамата бяха прогонени от едно и също място, бяха прокълнати да живеят като безсмъртни на тази земя. И въпреки това хилядолетия по-късно те процъфтяваха.
Тя стисна ръката му, а сълзите в очите й отразиха неговите.
- И какво ще правим сега? - попита Джак. - Какво ще стане с нея?
- Засега нищо. Ще наблюдаваме и ще чакаме. Най-добре ще е да стоиш настрана от нея. Сестра ти ми каза, че си загрижен заради смъртта на Аугуста. С радост мога да ти съобщя, че сме много близо до разкриването на извършителя. Съжалявам, че толкова дълго ви държах в неведение. Нека ви обясня...
Джак кимна и стисна още по-силно ръката на сестра си.
ГЛАВА 31
Слeдвaщaтa седмица се изниза бързо. Всеки ден след училище Оливър и Скайлър отиваха в библиотеката, за да търсят дали някъде не се споменава за Кроатан. Търсиха и в компютърната база данни, пробваха всички начини, по които може да бъде изписана думата. Каталогът обаче бе компютъризиран през 1980 г., затова се наложи да прегледат и книжния.
Двамата седяха на бюрото на Оливър и разглеждаха раздела Кр- до Кя, когато ги сепна мрачен глас:
- Мога ли да ви помогна?
-О, господин Ренфийлд. Бих искал да ви представя Скайлър ван Алън.
Оливър се изправи и леко се поклони, а Скайлър подаде ръка за поздрав.
Възрастният човек имаше аристократично излъчване, носеше анахронистичен шинел в стила на крал Едуард и кадифени панталони.
Оливър й беше разказвал за Ренфийлд - главен помощник, който взимал работата си твърде насериозно.
- Той служи на синьокръвните от толкова време, че вече самият той се смята за вампир. Класически пример за стокхолмски синдром - й бе казал Оливър с нервна усмивка.
Бяха решили да не се обръщат за помощ към библиотекарите, защото темата явно беше табу. Ако от Комитета криеха нещо и това нещо имаше общо с Кроатан, двамата не трябваше да го обсъждат с никого.
Ренфийлд грабна от бюрото на Оливър един лист хартия, на който Скайлър беше на писала няколко думи.
- Кроатан, Кроатен, Круатан?
Той бързо остави листа, сякаш бе изгорил пръстите му.
- Аха, Кроатан - промърмори.
- Просто го чухме някъде. Пишем курсова работа - каза Оливър, като се опитваше да звучи небрежно.
- Курсова работа? - попита мрачно Ренфийлд. - Разбира се. За съжаление никога не съм чувал тази дума. Ще ме осветлите ли?
- Мисля, че е някакъв вид сирене, приготвено по стара английска рецепта - отвърна спокойно Оливър. - От празненствата на синьокръвните през XVI век.
- Аха, сирене.
- Нещо като рокфор или камамбер. Но може да е и овче -продължи момчето. - Или козе. Може да е козе. Или нещо като моцарела. Ти какво мислиш, Скай?
Тя едва се сдържаше да не прихне.
- Добре, продължавайте - каза Ренфийлд и ги остави.
Когато се отдалечи на безопасно разстояние, тя избухнаха в смях.
- Сирене - прошепна Скайлър. - Мислех, че ще припадне.
Това беше единственият весел момент през иначе мрачната седмица. Със захлаждането на времето се появиха и болестите. В училището имаше грипна епидемия и през последните дни липсваха доста ученици, сред които и Джак Форс. Явно дори вампирите не бяха защитени от инфекции. Освен това Скайлър чу, че Блис била наказана след партито и не общувала много с другите. Дори Дилън се оплака от това - била дистанцирана и мрачна и не се отделяла от полите на Мими.
Следващият ден беше суров, студен и сив - първият знак, че зимата наближава. Всичко беше сиво - от сградите до смога в небето. Сякаш целият град беше покрит с мрачно мокро одеяло. Когато Скайлър пристигна, пред училището се бе събрала оживена тълпа. Мина покрай няколко лъскави буса със сателитни антени и група репортери, които се оглеждаха в огледалцата си и се гласяха за пред камерите. Навсякъде имаше оператори със стативи, фотографи и репортери - дори повече, отколкото на погребението на Аги.