Выбрать главу

На вратата на училището се бяха струпали няколко ученици, за да наблюдават. Скайлър зърна Оливър сред тях и отиде при него.

- Какво става?

- Нещо гадно, предчувствам го - отвърна мрачно той.

- И аз. Нали не е умрял още някой?

- Не съм сигурен.

Докато чакаха на вратата, излязоха двама полицаи, които водеха млад мъж. С разрошена коса, размъкнат, с кожено яке.

- Дилън! Но защо? Какво е направил? - попита Скайлър ужасено.

Репортерите се втурнаха напред и го обсипаха с въпроси, като не спираха да го снимат.

- Как ще коментирате?

- Защо го направихте?

- Ще споделите ли чувствата си с нашите читатели?

Скайлър изпадна в паника. Защо арестуваха Дилън? И защо беше цялата тази публичност? Не можеше да повярва, че училището е допуснало да се случи такова нещо. В тълпата забеляза Блис, чиито очи бяха разширени от ужас.

- Скайлър! - извика тя.

За миг беше забравила, че всъщност не са приятелки.

Скайлър хвана ръцете й в своите.

- Защо? Какво се е случило? Защо го отвеждат? - попита Скайлър.

- Мислят, че Дилън е убил Аги.

Блис се опитваше да запази самообладание, но като видя смаяните лица на Оливър и Скайлър, рухна.

- Чух ги да говорят с директорката. Аги не е починала от свръхдоза. Била е убита... удушена. И са намерили ДНК от Дилън по ръцете й.

- Не!

- Трябва да е някаква грешка - каза Блис през сълзи.

- Блис, слушай ме - започна Скайлър. - Натопили са го. Дилън няма как да е убил Аги, забрави ли?

Тя я погледна съсредоточено и кимна. Разбра какво се опитва да й каже.

- Защото...

- Защото е човек, а червенокръвен не може да убие вампир. Аги би могла да го смачка с едно движение. Това е лъжа. Аги беше вампир. Няма начин Дилън да я е убил.

- Някой го е натопил.

- Постановка е.

Валеше като из ведро и тримата бяха мокри до кости, но това сякаш изобщо не им правеше впечатление.

Блис погледна уплашено към Оливър.

- Но, Скайлър, такива неща като вампири не съществуват... - каза неубедително.

- О, не се тревожи. Оливър знае всичко. Той е помощник. После ще ти обясня.

Оливър се опита да изглежда надежден и вдъхващ спокойствие. Спомни си, че в раницата имаше чадър, извади го и го разпъна над тях.

- Миналата седмица Джак ми каза, че нещо убива вампири. Натопили са Дилън, така мисля.

- Значи е невинен - каза Блис обнадеждено.

- Разбира се, че е невинен! Трябва да разберем кой стои зад всичко това и да го измъкнем.

- Трябва да разберем какво става - съгласи се Блис. -Защо изведнъж арестуват Дилън, щом официалната версия е свръхдоза? Откъде се сдобиха с това „доказателство“? И защо точно Дилън?

- Баща ти е сенатор, сигурно има някакви връзки с полицията. Не може ли да помогне? - попита Оливър.

- Ще го попитам - обеща Блис.

Тримата влязоха в сградата на училището. Вече бяха закъснели за часовете си.

По-късно, по време на обедната почивка Блис откри Скайлър и Оливър на обичайната им маса зад мраморната камина.

- Говори ли с баща си? - попита Скайлър.

- Какво ти каза? - обади се и Оливър.

Блис придърпа един стол и седна до тях.

- Каза: „Не се тревожи за приятеля си, Комитетът се грижи за това“.

Скайлър и Оливър се замислиха.

- Странно, защото срещите на Комитета са отменени до второ нареждане.

ГЛАВА 32

Този следобед цялото училище говореше за ареста на Дилън. Учителят по етика господин Орион се опитваше да успокои класа:

- Моля ви, седнете по местата си. Знам, че това е много труден момент, но не трябва да забравяме, че в Съединените щати всеки е невинен до доказване на противното.

Скайлър влезе и забеляза, че Джак е на обичайното си място до прозореца.

- Здравей - каза тя със срамежлива усмивка и седна на съседния чин.

Не можеше да забрави начина, по който я целуна, сякаш се бе случвало и преди.

Джак изглеждаше по-красив от всякога. На светлината косата му имаше платиненорус оттенък. Носеше черен пуловер и златен часовник, с който досега не го беше виждала. Той обаче дори не я погледна.

- Джак?

- Да? - отвърна той хладно.

Скайлър се сви от студенината му.

- Какво има? - прошепна тя.

Той не отговори.

- Джак, трябва да направим нещо. Арестували са Дилън, а ти знаеш, че той не е виновен. Не може да го е направил - прошепна трескаво тя. - Той е човек. Трябва да разберем защо са го арестували...

Джак взе химикалката си, написа нещо на един лист и подаде на Скайлър, без дори да я погледне.