- Оливър е - каза тя на Блис. - Трябва да вдигна.
Скайлър се извини и стана от масата.
- Какво има?
- Елате, мисля, че открих нещо - каза той въодушевено.
Щом се върнаха в библиотеката, Оливър им показа какво е намерил - тънка книга с кожена подвързия.
- Беше така скрита зад другите книги, че за малко да я пропусна. Това е дневник на един от първите заселници в Плимут, една жена. Вижте какво пише...
Прочетоха разказа за прекосяването на океана, основаването на колонията, пътуването на мъжа й до Роноук и последната бележка, написана набързо, трескаво. Почеркът беше почти неразбираем, сякаш жената е била прекалено уплашена да изпише думите на хартия.
Ето го.
КРОАТАН.
- „Те са тук. Не сме в безопасност“ - прочете Оливър.
- Случвало се е и преди - каза Скайлър. - Така ми каза Джак. Сигурно се е случило и тогава. Затова са били така уплашени.
- Права си. Кроатан сигурно значи нещо. Това трябва да е ключът към загадката - предположи Оливър.
- Кроатан - произнесе Блис. Звучеше й познато. - Мисля, че съм го чувала някъде. - Тя сбърчи вежди. - Споменава и за Роноук. Сещате се за Роноук, нали?
- Не съм много добра по история - оправда се Скайлър. -Но имаше нещо общо с изчезналата колония, нали?
- Да, изчезналата колония - сети се Оливър. - Не знам защо не се сетих по-рано. Това е била първата колония, основана няколко години преди Плимут. Но всички до един са изчезнали. От колонията не е останало нищо.
- Да, всички са умрели. Никой така и не е разбрал какво се е случило с тях. Това е една от загадките в американската история. Като убийството на Кенеди.
- Сигурно са били синьокръвни - предположи Оливър.
- И са били убити. Поне Катрин Карвър мисли така -кимна Скайлър.
- Само това ли пише?
- Още едно нещо - отвърна Оливър и им показа последната страница. - Трябвало е да избират. Ето тук казва: „Да бягаме или да останем?” Е, ние знаем какво е станало. Синьокръвните са останали, иначе сега нямаше да сме тук. Майлс Стендиш, който и да е той, явно е победил.
- И не се казва нищо повече за Роноук и Кроатан? - попита Блис, взе дневника и започна да го прелиства.
- Не, само това е. Дневникът изведнъж свършва, сякаш страниците са били откъснати, защото някой не иска да разберем какво е станало. Но аз намерих нещо друго. Вижте, това е списък с последните хора, които са заемали книгата ог Хранилището. Повечето са прекалено стари и едва ли са още живи, но вижте последното име.
Накрая имаше подпис от три букви - КВА, и срещу тях стоеше датата 12/24/1911. Почеркът беше дребен и изискан.
- Който и да я е вземал, е било през 1911.
- Преди сто години - възкликна Блис. - Откъде сме сигурни, че този човек все още е част от цикъла?
- Не е невъзможно. Така или иначе това е единственият ни шанс.
- Кой може да е КВА? - зачуди се Блис.
Скайлър се загледа отново в подписа - и буквите, и засуканият почерк й бяха познати.
- Това са инициалите на баба ми. Корделия ван Алън. А и почеркът много прилича на нейния.
- Мислиш, че тя е вземала тази книга? Значи сигурно знае нещо.
- Не знам, но мога да я попитам - сви рамене Скайлър.
- Кога се връща от Нантакет? - попита Оливър.
- Утре. Трябва да се срещнем в зимната градина за обяд. Почти бях забравила.
- Значи смъртта на Аги има нещо общо с Кроатан? - попита Блис.
- Така мисля - отвърна Оливър. - Макар че още не знам какво точно.
- Но дори и да разберем, това не значи, че ще можем да помогнем на Дилън. Дори Кроатан да има връзка с убийството, как ще докажем, че не е Дилън и че е бил натопен?
- Не можем - отвърна Оливър. - Поне не виждам аз как да ви помогна.
- Какво искаш да кажеш? Ти вече направи толкова много - възрази Скайлър и го погледна с такова възхищение, че той се изчерви.
- Мога да търся информация, но не мога да помогна за плана.
- За кой план? - попита Блис.
За момент Оливър придоби сериозен и решителен вид. Поне веднъж бе оставил шегите настрана.
- Държим се сякаш системата работи за нас, но не е така. Трябва да мислите като синьокръвни. Това, което научихме, няма да ни помогне да измъкнем Дилън. Трябва да направим нещо друго.
- Какво?
- Да му помогнем да избяга.
ГЛАВА 35
Приемът в зимната градина на Сентрал Парк беше едно от най-важните социални събития в календара на Корделия. Когато Скайлър пристигна, вече беше започнало. Тя намери баба си на една маса в ъгъла в компанията на разни светила.