- Внучката ми Скайлър - представи я тя с гордост. Скайлър целуна баба си по бузата и се настани на свободния стол.
Годишният прием имаше за цел да се съберат средства за поддръжката на парка. Това беше една от любимите инициативи на синьокръвните. Идеята да внесат природа в Ню Йорк беше тяхна - да направят оазис в сърцето на града, имитация на градината, от която ги бяха прогонили в зората на времето. Скайлър разпозна някои от гранд дамите в Комитета, които обикаляха от маса на маса, за да поздравят гостите.
- Корделия, какво е Кроатан? - попита Скайлър, прекъсвайки клюкарските разговори.
Изведнъж настъпи тишина и няколко от дамите вдигнаха въпросително вежди към Скайлър и баба й.
Корделия се сепна.
- Сега не му е нито времето, нито мястото, млада госпожице - каза тя тихо.
-Знам, че знаеш. Видяхме го в една от книгите в Хранилището. Там стояха твоите инициали. Трябва да ми кажеш - прошепна настойчиво Скайлър.
На подиума кметът благодареше на дамите за щедрите им дарения и усилията им да запазят жизнеността и красотата на Сентрал Парк. Последваха бурни аплодисменти и Корделия използва този момент, за да скастри Скайлър:
- Не сега. Ще ти кажа после, няма да ме излагаш тук.
През следващия един час Скайлър стоеше намусено и човъркаше с вилица пилето в чинията си, докато разни хора обявяваха как ще допринесат за развитието на парка. Имаше презентация на една картинна изложба и на бъдещата реконструкция на фонтана „Бетезда“.
В края всеки получи торбичка с подаръци и двете с Корделия си тръгнаха със старата лимузина, карана от Джулиъс.
- Значи си намерила дневника на Катрин... Да, оставих инициалите си там, за да може някой да ги намери. Не предполагах, че ще си ти - добави Корделия развеселено.
- Не бях аз. Оливър Хазард-Пери ги откри.
- А, да, Оливър. Много полезно момче. От отлично семейство. Като за червенокръвни поне.
- Не сменяй темата. Какво е Кроатан?
Корделия затвори купето, за да не може шофьорът да ги слуша, после се обърна към Скайлър със свъсени вежди.
- За това, което ще ти кажа, е забранено да се говори. Комитетът е наложил вето. Дори се опитаха да го изтрият от спомените ни.
- Защо? - попита Скайлър, докато гледаше менящия се градски пейзаж през прозореца.
Беше поредният сив ден и Манхатън се губеше във фина мъгла, призрачен и величествен.
- Както ти казах, времената се менят. Миналото няма да се върне. Хората с власт са загубили вяра. Дори жената, която е написала онези думи, би се отказала от тях. За нея би било твърде опасно да признае страховете си.
- Откъде знаеш как би се чувствала тя?
- Защото аз написах онези думи. Това е моят дневник.
- Ти си Катрин Карвър? - възкликна Скайлър.
- Да. Спомням си заселването ни в Плимут така ясно, все едно беше вчера. Беше кошмарно пътуване. - Тя потръпна. - Последвано от една още по-ужасна зима.
- Защо, какво стана?
- Кроатан - въздъхна Корделия. - Това е древна дума, значи Сребърна кръв.
- Сребърна кръв?
- Нали помниш историята за нашето прогонване?
- Да.
Колата бавно зави по Пето Авеню. Заради студеното време навън имаше много малко хора, скитащи пред магазините, включително и шепа туристи, които снимаха витрините, и други, които търсеха подслон в бутиците.
- Когато Бог изгонил Луцифер и неговите ангели от Рая като наказание за греховете им, ние сме били принудени да водим безсмъртен живот на земята, където сме се превърнали във вампири, зависими от човешката кръв, за да оцелеем.
- Всичко това ни го казаха на срещата на Комитета.
- Но не са ви казали тази част. Тя е била изтрита от документите.
- Защо?
Корделия не отговори. Гласът й стана монотонен, сякаш четеше от книга.
- В началото на историята ни Луцифер и малка група негови верни последователи се отцепили и се отрекли от Бога. Не ги било грижа, че ги прогонили от Рая, и не искали да се борят за Божията благосклонност. Те не вярват в Кодекса на вампирите.
- Защо? - попита Скайлър.
Колата спря на светофара. Вече бяха на Шесто Авеню, където доминираха небостъргачите и корпоративните сгради: „Саймън & Шустър“, „Тайм Уорнър“, „Морган Стенли“.
- Защото не искали да живеят, ограничени от някакви закони. Били са своеволни и арогантни - както в Рая, така и на земята. Луцифер и неговите вампири разбрали, че чрез церемония оскулор върху други вампири вместо върху хора стават много по-силни. Както знаеш, церемония оскулор е пиенето на кръв. Кодексът ни категорично забранява това да се прави между синьокръвни, но Луцифер и неговите вампири нарушили правилата. Започнали да пият вампирска кръв до пълна консумация.