- Искаш да кажеш...
- Докато изпият и последната капка кръв и отнемат живота на вампира. След време тяхната кръв станала сребърна. Точно това значи Кроатан - поквара. Като поглъщат живота и спомените на толкова вампири, те полудяват. Те са като преоблечени дяволи, които се разхождат между нас. Те са навсякъде и никъде.
Докато Корделия говореше, минаха по Шесто Авеню и гледката отново се промени. На ъгъла се виждаше „Карнеги Хол“, където стояха няколко души, свити под чадърите си, и чакаха за билети.
- В продължение на хилядолетия среброкръвните преследват и изпиват кръвта на вампирите. Нарушават кодекса, като се бъркат в делата на хората и се окичват с власт в човешкия свят. Никой не може да ги спре. Синьокръвните никога не са спирали да се борят с тях. Последната голяма война се е водила по времето на Римската империя, когато синьокръвните са успели да свалят от власт Калигула - могъщ и лукав среброкръвен. След това векове наред вампирите са живели в мир и спокойствие в Европа.
- Тогава защо са дошли в Америка?
- Заради надигането на религиозните фанатици в началото на XVII век. Те започнаха да ни преследват, затова през 1620 г. се качихме на „Мейфлауър“, и дойдохме тук с надеждата да намерим спокойствие в Новия свят.
- Но и тук не сме намерили, нали? - попита Скайлър, мислейки си за дневника на Катрин Карвър.
-Да - отвърна Корделия и затвори очи. - Разбрахме, че Роноук е бил унищожен и всички са загинали. Среброкръвните ни бяха последвали в Новия свят. Но това не беше най-лошото.
- Защо?
- Защото убийствата започнаха отново в Плимут. Синьокръвните са уязвими само в Годините на залеза, когато се превръщат от хора във вампири. Тогава още не сме възвърнали спомените си и не можем да контролираме силите си; слаби сме и можем да бъдем контролирани и дори изконсумирани от среброкръвните.
Поеха по Уест Сайд, покрай красивите нови сгради до реката и Ривърсайд Парк.
- Някои отказваха да повярват, че среброкръвните са отговорни. Отказваха да видят това, което беше пред очите им, и твърдяха, че убитите вампири по някакъв начин ще успеят да се върнат. Бяха слепи за заплахата. След няколко години убийствата престанаха и всичко си беше постарому. И така векове наред. Среброкръвните се превърнаха в мит, легенда. Вампирите се сдобиха с огромни богатства, положение и власт в Америка и с времето повечето напълно забравиха за среброкръвните.
- Но как можем да забравим нещо толкова важно?
Корделия въздъхна.
- Станахме самодоволни и упорити. По-лесно е да отричаш. Сега всичко, свързано със среброкръвните, е изтрито от историческите книги. Днешните вампири отказват да приемат, че съществува нещо по-силно от тях. Суетата им пречи да допуснат такова нещо.
Скайлър поклати ужасено глава.
- Тези от нас, които призоваваха към непрекъсната бдителност, бяха изгонени от Конклава и вече нямат власт в Комитета. От случилото се в Плимут насам никой не ни слуша. Тогава се опитах да ги вразумя, но не бях достатъчно силна, за да надделея.
- Джон е искал да предупреди всички - обади се Скайлър. - Твоят съпруг.
- Да, но не успяхме. Майлс Стендиш, когото днес познаваш като Чарлс Форс, стана председател на Конклава на старейшините. Оттогава е наш лидер. Той не вярва, че има опасност.
- Дори при положение, че умират деца?
- Според него това не може да бъде доказано.
- Но Джак каза, че всичката кръв на Аги е била източена, а преди това са намерили двама други тийнейджъри, убити по същия начин. Сигурно кръвта им е била изпита от някой среброкръвен!
Корделия се усмихна тъжно.
- Да, и аз така предполагам, но никой не слуша една старица, загубила богатството си. Никога не съм вярвала, че те са си тръгнали завинаги. Смятах, че просто наблюдават и изчакват подходящия момент да се завърнат.
- Сигурно е така. Това е единственото смислено обяснение. Но полицаите арестуваха Дилън, а той не може да го е извършил. Дилън е човек.
Корделия изглеждаше угрижена.
- Мислех, че официалната версия е свръхдоза. Чух, че това е заключението на Комитета.
- И ние това чухме, но сега твърдят, че е била удушена.
- В известен смисъл е вярно - каза Корделия замислено.
- Трябва да ни помогнеш. Как да открием кои са среброкръвните? Защо са се появили?
- Нещо ги е пробудило. Крият се някъде. Няма как да разберем кои са, защото се преструват на синьокръвни. Според мен някой могъщ среброкръвен се е завърнал и сега набира последователи.
- Какво ще правим тогава? - попита Скайлър, когато колата пое по тяхната улица.