- Мммм... тези в „Реджънси“ са превъзходни. Правят и страхотен пържен грах с уасаби и бисквити с подправки.
„Реджънси“ беше друг от любимите хотели на Корделия.
Двамата изпиха питиетата си и си поръчаха нови. След няколко минути Блис влетя в бара с още мокра от душа коса и седна до Скайлър.
- Здравейте, радвам се, че дойдохте.
- Искаш ли един „Манхатън“?
- Искам.
- Наздраве - казаха си тримата.
- Ммм... ядките са превъзходни - отбеляза Блис, щом ги опита.
Оливър и Скайлър се засмяха.
- Какво смешно има? - учуди се Блис.
-Нищо, ще ти кажем друг път, не е важно - отвърна Скайлър.
Блис повдигна вежда. Тези двамата се държаха така през цялото време. Имаха си свои шеги и спомени, в които тя не присъстваше. Беше цяло чудо, че Дилън е издържал в компанията им.
- Е, хайде, кажи какво има. Защо искаше да се срещнем тук? - попита Скайлър.
- Той е тук.
- Кой? - попита Оливър.
- Как кой? Дилън.
Тя им разказа какво е научила от баща си - че Дилън е на свобода, но не е чак толкова свободен, колкото ги бе уверил Чарлс Форс. Бил под попечителство в хотел „Карлайл“ Съдията се съгласил да го пусне само ако остане под опеката на Форс. Според баща й всичко било едно голямо недоразумение и обвиненията скоро щели да бъдат свалени. Те обаче не можеха да разберат защо Дилън все още е задържан, и то от Чарлс Форс.
- Освен това чух баща ми и Чарлс да си говорят за това как „се грижели за своите“ и нямало да допуснат „ситуацията да излезе от контрол“.
- Чудя се какво ли са имали предвид - каза Скайлър и си взе още един бадем.
- Ето как аз виждам нещата рече Блис, след като отпи голяма глътка от коктейла. - Да направим каквото предлага Оливър. Да помогнем на Дилън да избяга. Няма начин да не успеем. Ще манипулираме ума на пазачите - Скайлър каза, че вече го е правила - а Оли ще стои на стража. Държат го в стая 1001.
- Толкова ли ще е лесно? - попита Оливър.
- Ами да, защо не? Нали точно ти ни посъветва да мислим като синьокръвни.
- Но как ще се качим горе? Не трябва ли да сме гости на хотела, за да ни пуснат?
- Именно - каза Скайлър. - Това е най-лесната част. С Корделия прекарвахме тук ужасно много време. Познавам тези, които качват гостите с асансьора.
-Добре тогава, да започваме шоуто! - Оливър вдигна ръка да поиска сметката.
Минаха през главното фоайе и стигнаха до асансьорите.
- Здрасти, Марти - каза Скайлър и се усмихна на мъжа в лъскава червена ливрея с месингови копчета.
- Здравейте, госпожице Скайлър, отдавна не сме ви виждали.
- Да, доста време мина...
- На дванайсетия етаж ли? - попита Марти.
- Ами... не, този път ни настаниха на десетия. Сигурно е било заето и затова.
- Да, през октомври е пълно с туристи.
Той натисна кончето за десетия етаж и се усмихна на Скайлър и приятелите й.
- Благодаря ти, Марти, пак ще се видим - каза Скайлър на излизане от асансьора.
Намериха стая 1001, но пред нея нямаше охрана.
- Много странно - учуди се Блис. - Баща ми каза, че през цялото време ще е обграден от ченгета.
Скайлър се канеше да разбие ключалката, когато забеляза, че вратата е открехната. Тя я бутна и обърна глава назад: Оливър и Блис я гледаха озадачено. Бяха се приготвили за битка, а се оказваше, че препятствия нямаше.
Скайлър влезе в стаята, а Блис я следваше по петите.
- Дилън? - извика тя.
Телевизорът в луксозната стая все още работеше. Имаше поднос с останки от пържола, сребърните похлупаци бяха бутнати небрежно встрани. Леглото не беше оправено, по пода имаше хавлиени кърпи.
- Сигурна ли си, че това е стаята? - попита Скайлър.
- Напълно.
- Какво е станало според теб? - попита я Оливър, докато се оглеждаше. Взе дистанционното и изключи телевизора.
- Изчезнал е - каза лаконично Блис.
Спомни си какво й бе казал Чарлс Форс - че са се погрижили за него, каквото и да значеше това. Побиха я тръпки. Дали не са пристигнали твърде късно, за да го спасят?
- Избягал е - кимна Оливър.
- Или някой или нещо го е пуснало да избяга - предположи Скайлър.
Блис мълчеше. Погледна към недоизядената вечеря с неразгадаемо изражение.
Скайлър я потупа съчувствено по рамото.
- Сигурна съм, че където и да е, той е добре. Дилън е кораво момче А сега нека да се махаме, преди някой да си е помислил, че ние сме го пуснали.
ГЛАВА 39
Нападна я без предупреждение. Скайлър прокле гордостта си. Вината си беше нейна. Оливър предложи да й поръча такси, но тя отказа, понеже и без това му дължеше твърде много пари. Помощник или не, не искаше да злоупотребява с великодушието му. Двамата с Блис живееха на няколко пресечки от „Карлайл“, а Скайлър реши да се прибере с автобуса. Слезе на пресечката на Седемдесет и втора и „Бродуей“ и реши да измине останалата част от пътя пеша. Беше доста далече, но тя имаше желание да се поразходи.