- Къде отиваме? Кой е в тази болница? - попита той, следвайки я по коридора.
- Майка ми. Сега ще видиш - отвърна тя.
- Майка ти ли? Мислех, че тя е мъртва!
- То си е почти така - отвърна мрачно Скайлър.
Поведе го към стаята в дъното на коридора. Погледна през прозорчето и махна на Джак да дойде да види и той.
В стаята на колене пред леглото стоеше мъж - същият мистериозен посетител, който тя виждаше всяка неделя при майка си. Ето защо й изглеждаше толкова познат на погребението на Аги. Познаваше този гръб. Той беше мъжът, когото бе видяла в сутерена на „Банката“ и който я беше нападнал преди малко. В крайна сметка странният непознат мъж не беше баща й, а среброкръвен. Чудовище. В нея се надигна гняв. Ами ако именно Чарлс Форс бе отговорен за състоянието на майка й?
- Татко - каза Джак.
Той се закова на място, щом видя лицето на жената в леглото. Жената от сънищата му. Алегра ван Алън.
Чарлс се обърна и видя Скайлър и Джак.
- Мисля, че бяхме решили този проблем - каза той намръщено, като ги видя двамата заедно.
- Къде беше преди половин час? - попита Скайлър.
- Тук.
- Лъжец! - извика тя. - КРОАТАН!
Чарлс вдигна вежда.
- Това трябва да ме обиди ли? Понижи глас, ако обичаш, и прояви уважение. Намираме се в болница, не на футболен мач.
- Ти си бил, татко. Видяхме те - каза Джак.
Той все още не можеше да повярва, че Алегра е жива. Но какво правеше в болница?
- В какво точно ме обвинявате?
- Откъде са тези драскотини по ръцете ти? - попита рязко Джак.
- От котката на майка ти - изръмжа Чарлс.
- Не мисля така - възрази Скайлър.
-За какво е всичко това? Какво правите вие двамата тук?
- Ти нападна Скайлър. Беше ти, видях те. Скайлър каза свещените думи и лицето на врага ми се появи. Беше твоето лице.
- И вие вярвате на това?
- Да.
-Баба ти е права, Скайлър - каза Чарлс смаяно. -Времената наистина са се променили, щом моят собствен син вярва, че аз съм Кроатан. Поквареният. Така ме нарече, нали, Джак?
Той вдигна ръкава си и им показа вътрешната страна на китката си, където имаше знак, представляващ златен меч, пронизал облак.
- Какво е това? Защо ни го показвате? - попита Скайлър.
- Това е знакът на Архангела - отвърна Джак с почтителен тон.
Той забрави объркването си заради Алегра и падна на колене пред баща си.
- Точно така - каза Чарлс с тънка усмивка.
- И какво означава? - попита Скайлър.
- Означава, че баща ми е толкова среброкръвен, колкото ти и аз. Той носи знака на Архангела - обясни Джак с нарастващо вълнение. - Този знак не може да бъде копиран или фалшифициран. Баща ми е Архангел Михаил - най-чистосърдечният от архангелите, който доброволно е последвал прогонените на земята, за да ни води в безсмъртното ни пътуване. - Той се поклони до земята. - Прости ми, татко. Бях изгубен, но сега съм намерен.
- Изправи се, сине. Няма какво да ти прощавам.
Скайлър ги изгледа въпросително.
- Но аз използвах Свещения език. Заклинанието, което разкрива истинската природа на съществото.
- Среброкръвните са много добри в трансформирането - обясни Чарлс. - Ще се подчинят на заповедта, но ще ти покажат нещо, което ще те шокира, ще те извади от равновесие. Едва тогава ще ти покажат истинската си самоличност, и то само за част от секундата.
- Щом баща ти не е среброкръвният, тогава кой? И къде е Дилън? - попита Скайлър подозрително.
- Засега е в безопасност, скрили сме го. Няма да може да нарани никого повече - отвърна Чарлс. - Утре ще отпътува надалеч.
- Какво искаш да кажеш с това, че няма да нарани никого?
-Имаше белези на врата си. Бил е използван. Трансформиран.
- В какво? Какви ги говориш?
-Дилън е синьокръвен - отвърна лаконично Чарлс. -Или поне е бил. Мислех, че знаеш.
Скайлър поклати глава. Дилън - вампир? Но тогава той може да е убиецът на Аги... Предположенията им са били погрешни, плановете - напразни. Дилън не беше човек. Имаше вероятност да не е невинен.
- Но той никога не е идвал на срещите... - каза Скайлър безпомощно.
Чарлс се усмихна.
- Те не са задължителни. Можеш да научиш нещо за миналото си, но можеш и да го игнорираш. Дилън е избрал да го игнорира. Толкова по-зле за него. Среброкръвните нападат само слабите. Привличат ги тези, които са отчаяни, рухнали. Използвали са слабостта му и са го нападнали. А той на свой ред е нападал други.
- Значи е бил той. Той е убил Аги?
- Случилото се с Аги е голямо нещастие. Открихме, че при първоначалната атака сребърнокръвният е източил почти цялата кръв на Дилън, но е решил да не го изконсумира докрай, а да го превърне в един от своите. За да оцелее, самият Дилън е трябвало също да си намери жертва. Съжалявам.