- Кои? Защо?
-Предречено е, че дъщерята на Габриела ще ни донесе спасението, което търсим.
- Аз? Но как?
Корделия се закашля и стисна силно ръката на Скайлър.
- Трябва да намериш дядо си - моя съпруг Теди... Той е несмъртен, вампир, който е предпочел да запази една и съща физическа форма през вековете. Когато ни прогониха от Конклава, решихме за по-безопасно да се разделим. Нямаме доверие на Старейшините. Вярваме, че един от тях е Кроатан. Теди е в неизвестност от векове. Трябва да провериш в Хранилището къде е пребивавал последно. Той ще може да ти помогне. Опитай с Венеция. Той много обичаше Италия, може би е отишъл там. Само Теди знае как да победим среброкръвните. Трябва да го намериш и да му разкажеш за случилото се.
- Как ще го позная?
-Написал е много книги - усмихна се Корделия. -Повечето в библиотеката са негови.
- Кой е той? Как се казва?
-Има много имена. Когато живееш толкова дълго, се налага да ги сменяш. Докато живеехме заедно, се казваше Лорънс Уинслоу ван Алън. Потърси на площад „Сан Марко“. И в Академията. Не, почакай - най-сигурно е в Киприани. Кажи му... кажи му, че Корделия те изпраща.
Скайлър кимна. Вече не се опитваше да сдържа сълзите си. Трябваше да осмисли толкова много неща - за Чарлс/Михаил, за Алегра/Габриела, за смъртния си баща, за безсмъртния си дядо. Определено имаше странно и разнообразно семейство. Беше полусиньокръвна. Кой още знаеше? Оливър? Джак? И какво ли означаваше всичко това? Как така дъщерята на Габриела ще донесе спасение на синьокръвните? Всичко това й дойде в повече. Не можеше да носи такъв товар. Не искаше друго, освен Корделия да оживее. Как щеше да се справи без нея?
Знаеше, че баба й няма да умре наистина, но тя все пак напускаше този свят.
- Бабо - примоли се тя. - Остани!
- Грижи се за себе си, дете - отвърна тя и хвана ръката на Скайлър. - Фацио Валитурус Фортис. Бъди силна и смела.
С тази последна благословия душата на Корделия напусна тялото й.
ГЛАВА 43
Беше невероятно колко хора познаваха Корделия ван Алън. Дори на седмата нощ от бдението след смъртта й стотици хора се бяха събрали в „Свети Вартоломей“, за да й отдадат почит. Губернаторът, кметът, двама сенатори от Ню Йорк и още много, много други. Беше претъпкано почти като на погребението на Джаки Онасис, помисли си Мими.
За разлика от службата на Аги, в чест на Корделия почти всички бяха облечени в бяло. Дори баща й бе настоял да носят дрехи в цвят слонова кост. Мими се беше спряла на рокля от колекцията на „Беназ Сарафпур“. Забеляза Скайлър ван Алън отпред на редицата опечалени, облечена в дълга бяла рокля, с коса, прихваната отзад с две бели гардении.
- Благодаря ви, че дойдохте - каза тя на семейство Форс и стисна ръцете им.
- Споделяме мъката ти. Тя ще се върне - каза тържествено Чарлс Форс, облечен в кремав костюм.
Скайлър не сподели с никого обстоятелствата, при които бе умряла баба й. Ако в Конклава наистина се криеше някой среброкръвен, щеше да е по-добре случилото се да не се разчува. Затова тя каза на всички, че Корделия се е уморила от цикъла на изразяването и желае, да си почине преди да започне следващия.
- Чакаме добри новини - отвърна Скайлър с традиционната за тези случаи реплика.
През последните два месеца беше научила много.
- Вос Вадум Реверто - прошепна Джак пред ковчега. -Ще се завърнеш.
Мими удостои Скайлър с леко кимване.
Блис и семейството й пристигнаха. Блис носеше същата рокля като Мими. Явно и момичето от Тексас се учеше.
- Хей, Блис, хайде да отидем на СПА след погребението. Много съм изморена от йогата - каза й Мими.
- Разбира се - отвърна тя, - Ще те чакам след края на службата.
Блис се доближи до Скайлър, която стоеше сама до великолепния ковчег.
- Моите съболезнования за баба ти - каза Блис.
- Благодаря - отвърна тя със сведени очи.
- Какво ще правиш сега?
Скайлър сви рамене. В завещанието си Корделия беше обявила Хети и Джулиъс за нейни настойници.
- Ще се оправя.
- Успех.
Скайлър видя как Блис тръгва заедно с Мими. Предния ден тя й беше разказала за случилото се в онази нощ, след като се прибрала от „Карлайл“: как заварила Дилън в стаята си и той си признал; как загубила съзнание, после открила счупените стъкла и напоеното с кръв яке.
- Той е бил вампир, а сега вече е мъртъв, Скайлър - каза Блис със сълзи на очи.
Не, не точно мъртъв. По-лошо, помисли си Скайлър. Корделия й беше казала, че когато един среброкръвен източи цялата кръв на вампира, той поглъща и душата му, спомените му и така завинаги го превръща в пленник.